Предложението на Володимир Зеленски за прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура получава подкрепа от Доналд Тръмп, но опитът от предишните примирия показва, че без строг контрол и независимо наблюдение подобна договорка трудно би оцеляла.
На 22 септември украинският президент Володимир Зеленски предложи своеобразно енергийно примирие между Украйна и Русия – една от най-ясните възможности за ограничаване на ескалацията през последните месеци.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде сигнал, че подкрепя подобна идея, особено на фона на факта, че атаките срещу енергийна инфраструктура оказват натиск върху световните цени на енергията.
Кремъл също реагира положително на принципната идея за прекратяване на атаките по енергийни обекти, но Москва настоява разговорите да бъдат разширени и да включат нападенията срещу руския морски енергиен износ, както и въпроса за санкциите.
Енергетиката се превърна в един от основните фронтове на войната
Войната в Украйна все повече придобива икономически характер, като и двете страни системно атакуват енергийна инфраструктура.
Русия използва далекобойни ракети и дронове, за да нанася удари по украинската електроенергийна система, отоплителна инфраструктура и ключови обекти, с което увеличава натиска върху населението и икономиката.
Украйна от своя страна разви значително способностите си за далекобойни удари и все по-често атакува руски рафинерии, складове и други обекти от петролната инфраструктура.
Целта на Киев е да ограничи приходите и икономическите възможности на Русия, включително чрез създаване на риск за енергийния ѝ износ.
Според анализа на Центъра за стратегически и международни изследвания – CSIS, украинската кампания срещу руски рафинерии значително се е засилила през последните 18 месеца.
Преработката на петрол в Русия е спаднала до около 3,8 милиона барела дневно през юни 2026 г. – най-ниското равнище от повече от две десетилетия и приблизително 30% под нивото от предходната година.
Производството на бензин според посочените данни е намаляло с около 20% спрямо 2025 г., а производството на дизел – с близо 30%. Това е принудило Москва да въведе ограничения върху износа на горива, за да защити вътрешния пазар.
Русия засилва атаките срещу украинската инфраструктура
В същото време Русия рязко е увеличила собствената си кампания с далекобойни средства.
През 2025 г. Москва е изстреляла приблизително 55 000 дрона от типа Shahed, което представлява петкратно увеличение спрямо предходната година.
Регистрираните случаи на щети по области в Украйна са се увеличили от 358 през 2023 г. до 650 през 2024 г. и 1553 през 2025 г.
Русия системно атакува електроразпределителната и преносната мрежа, включително вече поразявани подстанции. Така възстановителните дейности се забавят, а натоварването върху останалите части на украинската енергийна система се увеличава.
Особено важна част от руската стратегия са зимните атаки.
Според анализа Москва използва студените месеци, когато зависимостта на населението и промишлеността от електричество и отопление е най-висока, за да увеличи натиска върху Киев.
Данните на CSIS показват, че през зимата Русия използва приблизително 24% повече дронове Shahed и 14% повече крилати ракети, отколкото през останалата част от годината.
Последиците вече са глобални
Енергийната война между Русия и Украйна не засяга единствено двете държави.
Кризата около Ормузкия проток вече оказва натиск върху международните енергийни пазари, а цената на петрола сорт Brent през септември премина границата от 100 долара за барел на фона на проблеми с корабоплаването и атаки срещу енергийна инфраструктура в Близкия изток.
Ако ударите по енергийни обекти между Русия и Украйна продължат със същата интензивност, цените могат да бъдат подложени на допълнителен натиск с наближаването на зимата.
Именно това дава сериозен стимул на външните сили да подкрепят някаква форма на енергийно примирие.
Защо примирието остава трудно
Парадоксът е, че същите удари, които създават необходимост от примирие, едновременно намаляват желанието на страните да го приемат.
За Украйна временно прекратяване на атаките би позволило на руските рафинерии да бъдат ремонтирани и производството им да се възстанови.
За Русия подобно споразумение би означавало отказ от един от основните инструменти за натиск върху украинското население през зимата.
Това би наложило съществена промяна в руската стратегия за принуда.
Предишните опити се провалиха
Русия и Украйна вече са опитвали подобни договорености.
През март 2025 г. двете държави приеха подкрепен от САЩ мораториум върху атаки срещу петролни рафинерии, тръбопроводи, горивни складове, електроцентрали, електропреносни съоръжения, ядрени обекти и водноелектрически централи.
Договореността обаче имаше сериозен недостатък – липсваше интегриран международен механизъм за контрол.
Нямаше достатъчно ясно разписана система за сателитно наблюдение, обмен на информация в реално време, разследване на нарушенията и предварително определени последици при установено нарушение.
Подобни проблеми възникнаха и при по-кратките примирия.
По време на православното великденско прекратяване на огъня през април 2026 г. Москва и Киев взаимно се обвиниха в огромен брой нарушения.
Украйна съобщи за хиляди руски нарушения, докато Русия отправи аналогични обвинения срещу украинската страна.
Според експертите това показва колко лесно примирието може да се разпадне, когато липсва независим механизъм, който да установява кой стои зад даден удар.
Примирието трябва да издържи дори първото нарушение
Според авторите на анализа едно бъдещо енергийно примирие трябва да бъде изключително конкретно.
На първо място трябва ясно да бъдат определени защитените обекти – електроцентрали, рафинерии, нефтопроводи, складове за горива, електропреносна инфраструктура и други съоръжения.
Те могат да бъдат включени в предварително договорен регистър.
В същото време въпроси като отмяната на санкциите не трябва да бъдат обвързвани с примирието, тъй като това би разширило прекалено много предмета на договорката и би увеличило риска от провал.
Черноморската зърнена сделка като пример
Като по-успешен пример за ограничено сътрудничество авторите посочват Черноморската зърнена инициатива.
Тя беше съсредоточена върху един конкретен сектор, в който Русия, Украйна и международните посредници имаха съвпадащи интереси.
В Истанбул бе създаден Съвместен координационен център с представители на Украйна, Русия, Турция и ООН.
По време на действието на инициативата бяха изнесени повече от 32 милиона тона зърно и хранителни продукти към десетки държави.
В крайна сметка обаче споразумението също се разпадна, след като Москва обвърза продължаването му с искания за премахване на ограничения срещу руския аграрен и торов сектор, включително достъпа на Руската земеделска банка до системата SWIFT.
Независим контрол и технологии
Вторият ключов елемент на едно бъдещо примирие трябва да бъде независимото наблюдение.
Неутрален механизъм би могъл да разследва предполагаеми нарушения, а съвместна комисия да разглежда спорните случаи.
Важно е единичен инцидент автоматично да не води до прекратяване на цялото споразумение.
Вместо това могат да бъдат предвидени постепенно нарастващи последствия в зависимост от доказателствата, тежестта и повторяемостта на нарушенията.
Новите технологии значително разширяват възможностите за контрол.
Сателитните системи могат да установяват необичайни топлинни сигнали около индустриални и енергийни обекти.
Системата NASA FIRMS, например, отчита топлинни аномалии чрез сателитни наблюдения.
Нощните сателитни изображения могат да показват мащабни прекъсвания на електрозахранването, а търговските сателити, публичните източници, данните за въздушни тревоги и информацията от енергийните компании могат да допълват картината.
Това би намалило зависимостта от взаимно противоречащите си твърдения на Москва и Киев.
Възможен ли е реален пробив?
Натискът на президента Доналд Тръмп за енергийно примирие може да създаде пространство за преговори.
Шансовете за успех обаче ще намалеят значително, ако Москва обвърже прекратяването на атаките с искания за облекчаване или премахване на санкциите.
Според анализа по-реалистичният вариант е ограничено енергийно примирие с предварително определени защитени обекти, международно наблюдение и ясни правила при нарушения.
Подобна договореност би могла поне частично да защити украинската енергийна система през зимата и едновременно с това да ограничи риска от ново покачване на световните цени на горивата.
Източник: Center for Strategic and International Studies (CSIS), Автори на оригиналния анализ: Yasin Bozkus и Yasir Atalan
