Над 80% от командированите съдии и близо 90% от прокурорите през август 2026 г. са изпратени в по-горна инстанция. Има приключило командироване, продължило повече от 12 години, а трите най-дълги при съдиите са именно в Софийския апелативен съд. Нова интерактивна карта на Института за пазарна икономика поставя неудобния въпрос: кога временната кадрова мярка се превръща в паралелен път за кариерно израстване – без спечелен конкурс?
Командироването на магистрати е създадено с ясна цел – когато в даден съд или прокуратура няма достатъчно хора, когато натовареността е прекомерна или временно липсва магистрат, системата да може да реагира бързо.
То трябва да бъде изключение. Но данните за последното десетилетие поставят въпроса дали изключението на места не се е превърнало в паралелна кадрова система.
На 5 октомври Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува нов инструмент от проекта си „Съдебната власт в числа“ – интерактивна карта, изградена върху регистрите на Висшия съдебен съвет за командированите съдии, прокурори и следователи от 2016 г. насам.
И картината, която се очертава, е повече от любопитна.
От временно заместване към движение „нагоре“
Една от най-силните констатации на ИПИ е посоката на командированията.
През август 2026 г. над 80% от командированите съдии и близо 90% от командированите прокурори са изпратени в по-горна инстанция. Именно тук възниква основният проблем.
Съдията или прокурорът формално запазва длъжността си, но фактически започва да работи на по-високо ниво на съдебната система – понякога не за седмици или месеци, а за години. А за нормалното повишаване съществува друг механизъм – конкурсът. Конкурсът предполага процедура, сравняване на кандидатите, професионална оценка и класиране. При командироването решаваща е преценката на съответния административен ръководител.
Затова въпросът не е дали командироването е законно. То е законово предвидено. Въпросът е как се използва.
Когато „временно“ означава 12 години
Данните на ИПИ показват особено впечатляващ факт – най-дългото вече приключило командироване е продължило повече от 12 години.
Още по-показателно е, че трите най-дълги командирования на съдии са към Апелативен съд – София и всяко е продължило около 12 години. При прокурорите ИПИ не открива аналогичен модел.
Това вече трудно се вписва в обичайното житейско разбиране за думата „временно“. И поражда логичен въпрос:
Ако един магистрат може години наред да правораздава в по-висока инстанция като командирован, каква е реалната роля на конкурса за кариерно израстване?
Законът: до 12 месеца, но с важно изключение
Тук е необходимо важно юридическо уточнение.
Чл. 227, ал. 1 от Закона за съдебната власт предвижда, че съдия, прокурор или следовател може при необходимост да бъде командирован за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи командироването без съгласие е възможно до три месеца.
Но следващата алинея съдържа съществено изключение: ограничението на ал. 1 не се прилага, когато магистратът е командирован на незаета щатна длъжност. Законът изисква още да бъдат преценени рангът, стажът, професионалният опит и атестацията, а заповедта за командироване да съдържа мотиви за служебната необходимост.
Следователно продължителното командироване само по себе си не означава автоматично нарушение на закона.
Но именно възможността временният институт да се използва продължително поставя друг, системен проблем – може ли по този начин фактическото израстване да изпревари или замени конкурсното?
ИПИ: не се вижда защо точно този магистрат
Според анализа на ИПИ в публичните регистри често липсват достатъчно данни, от които да се разбере защо е предпочетен конкретният магистрат пред друг възможен кандидат и защо изборът е направен именно между определени органи на съдебната власт.
Това е същинският проблем с прозрачността. Защото командированият магистрат работи в институцията, в която е изпратен, но възможността му да остане там е свързана с административно решение. И колкото по-дълго продължава това положение, толкова по-важен става въпросът за независимостта – не само действителната, но и видимата за обществото.
ИПИ стига до остър извод: дългосрочните командирования в по-висока инстанция могат да осигурят „привилегирован, алтернативен път нагоре“, а субективният характер на решенията създава среда, в която могат да възникнат зависимости.
Това е оценка на института, а не установен факт за зависимост на всеки конкретен командирован магистрат – разграничение, което е важно да бъде направено.
Един съдия тръгва нагоре, други запълват мястото му
Има и втори ефект – верижното командироване.
Съдия от апелативен съд например може да бъде командирован във Върховния касационен съд. Освободеното от него място се попълва със съдия от окръжен съд. На неговото място пък може да бъде командирован магистрат от районен съд.
Така едно командироване на върха може да предизвика движение по няколко нива надолу.
ИПИ открива именно такива каскадни вериги.
Получава се своеобразно разместване на системата, при което значителен брой магистрати могат фактически да работят на различно място от това, което са заели по установения кадрови ред.
Има и командирования, които показват нормалната функция на механизма
Самият анализ обаче показва, че командироването не трябва да бъде демонизирано.
Около една пета от командированията на съдии от 2016 г. насам и около 15% при прокурорите са продължили до три месеца.
Това са случаи, които много по-ясно съответстват на първоначалната идея на института – временно попълване на кадрови недостиг. ИПИ дава примери като Районна прокуратура – Плевен към РП – Кнежа, РП – Варна към РП – Провадия и Районен съд – Стара Загора към РС – Гълъбово.
Следователно проблемът не е: „Да има ли командироване?“
Проблемът е: „Колко дълго, по какви критерии, с какви мотиви и защо точно този магистрат?“
Темата вече влиза директно в избора на новия ВСС
Публикуването на данните идва в особено чувствителен момент – процедурата за нов състав на Висшия съдебен съвет.
Самият ИПИ посочва, че народни представители са поискали да бъде проверено кои от кандидатите за новия ВСС са били командировани през последните десет години.
Това вече превръща темата от статистически анализ в част от оценката на хората, които претендират да управляват кадровата политика на съдебната власт.
По данни, публикувани от „Банкеръ“, един от кандидатите за Съдийската колегия – Михаил Александров Малчев, е бил командирован общо в продължение на 7 години и 6 месеца през различни съдилища. Посоченият маршрут започва от Районен съд – Дупница и преминава през няколко административни и общи съдилища до Софийския градски и Апелативния съд.
Официален регистър на ВСС потвърждава поне част от тази траектория – през 2023 г. Малчев е командирован от Софийския градски съд в Апелативен съд – София, включително поради непопълнени състави и натовареност.
Той действително е сред номинираните през септември 2026 г. за член на Съдийската колегия на ВСС.
Това не е основание само по себе си за негативна оценка на професионалните качества на конкретния съдия. Но е напълно легитимен въпрос в процедурата за избор на кадровици:
Каква трябва да бъде ролята на командироването в бъдещия модел за кариерно развитие на магистратите?
Новият ВСС ще трябва да отговори на неудобния въпрос
ВСС поддържа официален регистър на командированите магистрати, а правилата изискват заповедите да бъдат изпращани за вписване.
Сега обаче информацията вече може да бъде разглеждана не като хиляди отделни административни записи, а като цялостна картина. И тя поставя няколко въпроса, които следващият ВСС трудно ще може да заобиколи:
Трябва ли едно „временно“ командироване да продължава с години? Трябва ли при командироване в по-висока инстанция да има по-прозрачен конкурентен подбор? Трябва ли обществото и останалите магистрати да знаят не само кой е командирован, но и защо точно той е предпочетен? И кога служебната необходимост приключва и започва фактическото заобикаляне на конкурса?
Това са въпроси не само за кариерата на съдии и прокурори.
Те засягат самото доверие в съдебната власт. Защото конкурсното начало има смисъл само ако еднаквите правила важат за всички.А когато един магистрат чака конкурс, за да се изкачи нагоре, а друг работи години наред на по-високото ниво чрез командироване, неизбежно възниква усещането, че в системата съществуват две кариерни писти.
Едната минава през конкурс. Другата – през заповед. И именно това е големият въпрос, който новата карта на командированията поставя пред бъдещия Висш съдебен съвет.
Кога временната необходимост се превръща в постоянна привилегия?
© „Мандат Нюз“ – авторски материал
Източници: анализът на Института за пазарна икономика; интерактивната карта „Командироване на магистрати“; Законът за съдебната власт – Министерство на правосъдието; данни и регистри на Висшия съдебен съвет /https://sadebna.ime.bg/secondment-map.html
