Инвестициите в AI достигат мащаби без исторически аналог, но икономистите предупреждават, че технологичните компании трябва бързо да превърнат огромните разходи в реална производителност и приходи
Никога досега толкова много капитал не е бил насочван към една нова технология, колкото днес се излива в развитието на изкуствения интелект. Размерът на инвестициите вече надхвърля средствата, вложени в железопътния бум или в развитието на интернет по време на предишните големи технологични революции.
Според прогноза на PwC общите световни разходи само за центрове за данни могат да надхвърлят 30 трилиона долара до 2050 г. Компанията определя тези мащаби като несравними с железопътния и дотком бума, дори след отчитане на инфлацията.
Само Anthropic – една от водещите компании в надпреварата за изкуствен интелект – планира разходи за около 518 млрд. долара през следващите години, показва проспектът за първично публично предлагане, видян от Reuters. Това е повече от 100 пъти приходите на компанията за 2025 г.
Поддръжниците на технологията смятат, че AI може да предизвика промени, сравними или дори по-големи от тези след появата на парната машина и индустриалната революция.
Зад огромните инвестиции и високите оценки на технологичните компании обаче стои едно ключово предположение – че изкуственият интелект ще доведе до драматично повишаване на производителността и до огромни бъдещи печалби.
Засега доказателствата за това остават ограничени.
Огромни инвестиции, но производителността още не се вижда
JP Morgan предупреди през август, че широкообхватните подобрения на производителността в САЩ, които са водещият център на AI революцията, „остават трудно забележими“.
Това поставя въпроса дали сегашните оценки на компаниите от сектора могат да бъдат поддържани.
Анализ на Bain & Company стига още по-далеч. Според консултантската компания подобренията на производителността в съществуващите пазари няма да бъдат достатъчни, за да оправдаят направените инвестиции.
Необходимо е да се появят изцяло нови пазари – например масово използване на роботи, управлявани от AI, или разработване на нови материали за батерии и полупроводници.
Според Bain американските технологични гиганти като Google, Amazon и Microsoft, както и останалите компании в надпреварата, трябва да намерят над 4,2 трилиона долара нови приходи през следващите пет години, за да финансират изграждането на необходимата инфраструктура.
Ключовият въпрос е дали приложенията на изкуствения интелект ще започнат да носят достатъчно приходи навреме.
Историята предупреждава
Малцина поставят под съмнение потенциала на AI да промени работата в офисите, научните изследвания, производството и цели отрасли.
Но икономиката има свои правила.
Заемите трябва да бъдат изплащани, а инвестициите трябва да носят възвръщаемост.
„Историческият опит показва, че технологичните бумове често приключват, когато изгражданата инфраструктура престане да осигурява достатъчна възвръщаемост“, отбелязва JP Morgan.
Като пример банката разглежда Nvidia – компанията, чиито чипове са в основата на настоящата AI революция.
Според анализа, за да бъде оправдана сегашната оценка на Nvidia, производителността в САЩ трябва да расте с между 3 и 5% годишно през следващото десетилетие.
За сравнение, базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ е за около 1,75% годишен ръст на производителността.
До 9 трилиона долара инвестиции само в САЩ
Икономистът от Columbia Business School Стейн Ван Нювербург изчислява, че само в Съединените щати инвестициите в AI могат да достигнат около 9 трилиона долара между 2025 и 2032 г.
Това се равнява приблизително на 3,2% от американския БВП всяка година.
Според неговите сметки AI секторът в САЩ трябва да генерира около 3,55 трилиона долара годишни приходи до 2032 г., за да осигури 10% възвръщаемост на инвестициите.
В момента приходите са само малка част от тази сума.
Допълнителен риск е, че голяма част от изграждането на инфраструктурата се финансира чрез дълг.
Това означава, че дори сравнително малък спад в търсенето, забавяне на проектите или понижаване на стойността на активите може да доведе до значително по-големи финансови загуби.
„Нови чудеса“ и надежда за технологичен скок
Въпреки предупрежденията ръководителите на водещите AI компании говорят за бъдещето с огромен оптимизъм.
Ръководителят на Anthropic Дарио Амодей описва възможното бъдеще с AI като свят с изключителни възможности, а изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман прогнозира бързо ускоряване на научните и технологичните пробиви.
Една от големите надежди е т.нар. рекурсивно самоусъвършенстване – моментът, в който AI системите ще могат сами да подобряват собствените си способности и така да ускорят допълнително технологичния напредък.
Според Джасджийт Секхон, главен стратегически директор на Google DeepMind, именно този процес е важна част от инвестиционната логика зад сегашния бум.
Ако той бъде постигнат, производителността би могла да се увеличи с темпове, невиждани досега.
Но технологичните революции отнемат десетилетия
Историческият опит показва нещо друго.
Икономистът от Кеймбриджкия университет Даян Койл отбелязва, че при предишните големи технологични революции са били необходими между 10 и 50 години, преди ефектът върху производителността да се прояви в пълна степен.
Anthropic е разработила няколко сценария за влиянието на AI върху икономическия растеж през 2030 г.
При базов растеж от 2% без сериозно влияние от изкуствения интелект компанията изчислява:
- около 2,4% растеж при умерено влияние на AI;
- 5,4% при значително влияние;
- до 15,4% при екстремен сценарий.
Компанията не посочва вероятността за реализиране на всеки от тези сценарии.
Първи признаци на промяна на пазара на труда
Амодей прогнозира още миналата година, че AI може да премахне до половината от началните офис позиции в рамките на пет години.
Засега ефектът изглежда по-ограничен, но изследвания в САЩ и Великобритания вече показват спад в наемането на млади служители за професии, при които голяма част от задачите могат да бъдат автоматизирани.
Изследователи от Станфордския университет съобщиха през август, че заетостта сред хората на възраст между 22 и 25 години в професии, силно изложени на влиянието на AI – например счетоводители и юридически помощници – е била с 19% по-ниска в сравнение с професии, които технологията по-трудно може да замени, като строителни работници или чистачи.
Дори балонът да се спука, инфраструктурата ще остане
Историята показва и нещо друго – технологичните балони могат да се спукат, без самата технология да изчезне.
Железопътните линии продължават да работят след финансовата паника от 1873 г., която фалира редица железопътни магнати.
Интернет също не изчезна след спукването на дотком балона в края на 90-те години.
Същото може да се случи и с изкуствения интелект.
Дори сегашните очаквания за бърза възвръщаемост да се окажат прекалено оптимистични, построените центрове за данни, енергийната инфраструктура и технологичните системи могат да останат основата за икономическите ползи през следващите десетилетия.
„Историята е наш приятел, когато се опитваме да разберем какво се случва“, казва Даян Койл. „Докато след този процес остане инфраструктурата, необходима за бъдещите ефекти върху производителността, това не е непременно лош резултат.“
Източник: Reuters
