Европа засега няма проблем с физическите доставки, но дизелът остава под силен ценови натиск. За България ключовият въпрос е не само колко гориво има в резерв, а колко дълго системата може да поеме скъпа суровина, нарушена логистика и несигурност около „Лукойл Нефтохим“.
Петролът отново е над 100 долара за барел, европейският пазар на дизел остава затегнат, а войната в Близкия изток продължава да държи транспорта, застраховането и рафинирането под натиск. На 5 октомври „Брент“ се движи около 102 долара за барел.
Това е съществената разлика между сегашната ситуация и класическата петролна криза: към момента няма данни за непосредствен физически недостиг на горива в ЕС. Има обаче реален ценови шок и риск той да продължи. Европейската комисия определи снабдяването с дизел като стабилно, но цените остават високи заради напрежението на световния пазар.
Проблемът вече е дизелът
Търговските запаси в основния европейски петролен хъб Амстердам–Ротердам–Антверпен са под средните за последните пет години, макар през последните седмици да остават стабилни. Европейските рафинерии работят близо до максималния си капацитет.
Международната агенция по енергетика също предупреждава, че докато износът на суров петрол от Близкия изток се възстановява значително, потоците на рафинирани продукти остават сериозно ограничени, особено при дизела. Украинските атаки срещу руски рафинерии допълнително затягат пазара.
Така въпросът вече не е само дали в света има достатъчно суров петрол. От значение са и корабите, застраховките, маршрутите, пристанищата и свободният рафинериен капацитет.
Европа използва резервите
На 2 октомври Г-7 договори координирано освобождаване на 100 млн. барела петрол и горива от аварийните резерви за следващите четири месеца, с приоритетно освобождаване на дизел.
Мярката е допълнителен буфер, но не е гаранция за връщане към евтиния петрол. Според МАЕ към 2 октомври вече са освободени около 325 млн. барела от първоначално обявените 400 млн. барела в рамките на колективната акция, започнала през март.
ОПЕК+ също не даде сигнал за рязко увеличаване на предлагането. На 4 октомври седемте основни участници в групата решиха да запазят за ноември производството си на нивата от септември.
България има резерв, но резервът не е ценови щит
Европейските правила изискват държавите членки да поддържат аварийни запаси от нефт и нефтопродукти, равни най-малко на 90 дни нетен внос или 61 дни потребление – което е по-високо.
България също разполага със система за задължителни запаси за извънредни ситуации. Те са важен буфер при прекъсване на физическите доставки.
Но резервът не може да направи петрола евтин. Ако международните цени на суровината и рафинираните продукти останат високи, България не може трайно да изолира вътрешния пазар от европейските и световните котировки. Цената на колонката зависи не само от суровия петрол, но и от рафинирането, транспорта, застраховането, данъците и пазарната среда.
Затова резервите могат да предотвратят недостиг, но не и да премахнат ценовия шок.
Българският фактор: „Лукойл Нефтохим“
За България има и втори специфичен риск – нормалната работа на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
На 12 август британската Служба за прилагане на финансови санкции OFSI удължи до 29 октомври лиценза, позволяващ бизнес операциите на дружествата от групата „Лукойл“ в България. Срокът е синхронизиран с американската санкционна рамка.
29 октомври е ключов краткосрочен регулаторен срок, но изтичането на лиценза само по себе си не означава автоматично спиране на рафинерията. Въпросът е какъв режим ще действа след тази дата и дали ще бъде осигурена непрекъснатост на доставките на суровина и на продажбите на готови продукти.
Другата важна промяна вече се случи. На 23 септември беше отменена забраната за износ на нефтопродукти към други държави от ЕС, като целта е първо да бъдат обезпечени вътрешните нужди, а излишните количества да могат да се реализират на европейския пазар.
Истинският риск е времето
Кратък ценови шок може да бъде поет чрез резерви, алтернативни доставки и европейска координация. По-трудният сценарий е продължителен натиск. Тогава високата цена на дизела се пренася върху транспорта, земеделието, производството и в крайна сметка върху цените на стоките и услугите.
Към 5 октомври европейската оценка е ясна: гориво има, но е скъпо, а пазарът остава уязвим към нови прекъсвания. България има няколко защитни слоя – аварийни запаси, достъп до европейския пазар, алтернативни доставки и собствен рафинериен капацитет. Те могат да купят време. Могат да предотвратят физически недостиг. Но не могат да отменят световната цена на петрола.
Именно затова големият проблем пред България през следващите седмици няма да бъде само има ли гориво, а колко дълго системата може да го осигурява на приемлива цена при продължаващ геополитически и логистичен натиск.
Източник/Снимка: БГНЕС
