Край на непубличните укази за помилване предлага „Продължаваме Промяната“. Законопроектът предвижда да бъдат обнародвани актовете на всички президенти и вицепрезиденти от началото на демократичните промени, както и да стане публичен съставът на Комисията по помилванията.
Парламентарната комисия по правни въпроси ще проведе днес, 14 октомври, извънредно заседание от 14:30 часа, на което ще разгледа законодателни промени, способни да осветлят една от най-чувствителните дейности на президентската институция – помилването на осъдени за престъпления лица.
Инициативата е на „Продължаваме Промяната“, която е събрала необходимите подписи на една трета от членовете на комисията за свикването на извънредното заседание.
Предложението предвижда всички укази за помилване, издадени от президента или вицепрезидента от 13 юли 1991 г. насам, да бъдат публикувани в официалния раздел на „Държавен вестник“.
Кой е бил помилван и за какво престъпление?
Ако законопроектът бъде приет, обществото ще получи достъп до значително повече информация за упражняването на президентското правомощие за помилване.
Предвижда се публично да бъдат оповестявани правната квалификация на извършеното престъпление, видът и размерът на наложеното наказание, както и изтърпяната част от него.
Особено съществен е фактът, че промените ще обхванат и вече издадени укази. Така публичността няма да се отнася единствено до бъдещите решения, а и до помилванията през последните над 35 години.
Това би позволило да се проследи как различните президенти и вицепрезиденти са упражнявали предоставеното им от Конституцията правомощие.
Ще стане ли известен съставът на Комисията по помилванията?
Друг важен момент в законодателната инициатива е предложението да отпадне изключението от обнародване на указите за назначения в службите към Президентството.
Според вносителите това ще осигури допълнителна прозрачност относно състава на Комисията по помилванията, която разглежда молбите на осъдени лица и подпомага държавния глава при вземането на решения.
Целта е обществото да има възможност да установи кои лица участват в подготовката на тези решения.
Конституционният съд вече е допуснал подобна публичност
Въпросът за обнародването на президентските помилвания не е нов.
Конституционният съд още през 2012 г. приема, че законодателят може да въведе задължително публикуване на указите за помилване в „Държавен вестник“.
Съдът обаче прави важно разграничение – президентът не е длъжен да мотивира публично всеки отделен акт на помилване, а правомощието му произтича пряко от Конституцията.
Следователно прозрачността на указите не означава автоматично възможност парламентът да преразглежда решенията на държавния глава.
Между обществения интерес и защитата на личните данни
Предложението поставя и съществен правен въпрос – докъде се простира правото на обществото да знае и откъде започва защитата на личния живот на помилваните лица.
През септември 2026 г. от президентската институция припомниха, че действащият Закон за „Държавен вестник“ изключва указите за помилване от задължително обнародване.
От Президентството посочиха и че информация за конкретно помилване през 2022 г. е публикувана без името на лицето с оглед защитата на личните данни.
Именно балансът между тези права вероятно ще бъде сред основните въпроси при парламентарното обсъждане.
Прозрачността като изпитание за доверието в институциите
Президентското помилване е изключително конституционно правомощие, чрез което държавният глава може да освободи осъдено лице от изтърпяването на наложено наказание или на част от него.
То е израз на държавна милост, но решенията за неговото упражняване имат и сериозно обществено значение, особено когато се отнасят до тежки престъпления.
Публичността сама по себе си не поставя под съмнение законосъобразността на досегашните помилвания. Тя обаче би създала условия за обществен анализ на практиката през различните президентски мандати.
Предстоящото заседание на правната комисия ще покаже дали предложението получава необходимата политическа подкрепа. Дори при одобрение в комисията промените ще трябва да преминат през законодателната процедура в Народното събрание, преди да станат действащо право.
Източници: Българска телеграфна агенция (БТА), Конституционен съд на Република България, телевизия „Евроком“
