Днес Българската православна църква почита Света Петка Търновска, наричана още Света Параскева.
Празникът е особено значим за Габрово, Севлиево и Дряново, чиито жители приемат светицата за своя закрилница.
През XIII век мощите на Света Петка преминават в тържествено шествие през тези места на път към столицата Търновград. Там, където шествието спирало за нощувка, местните жители се събирали, за да се поклонят пред светинята.
В българския народен календар денят е известен като Зимен Петковден и бележи прехода към студеното полугодие. Традициите и обичаите, свързани с празника, носят следи от предхристиянски аграрни култове, при които основно място заемат плодородието и земята, олицетворявана от жената майка.
Според народните вярвания Света Петка е покровителка на раждането и плодовитостта – както при хората, така и при животните. От Петковден започват сгледите, годежите и сватбите. Денят бележи и края на земеделската работа – приключват последната есенна сеитба и прибирането на реколтата.
Поверия и традиции на Петковден
Народните поверия свързват времето на Петковден с предстоящата зима. Ако на празника грее слънце, листата на дърветата още не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, се смята, че зимата ще бъде тежка и снежна.
На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. Най-големият от тях, наречен „Света Петка“, се поставя на трапезата върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя всички и раздава парченца.
На празничната трапеза традиционно присъстват гювеч с овнешко, курбан чорба, сарми с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка и Петрана.
Снимка: БНР
