Край на нелоялните практики, непрозрачните договори и натиска върху гражданите, изпаднали във финансови затруднения. Това е основната цел на пакета от законодателни промени, представен от парламентарната група на „Прогресивна България“ на 9 октомври.
Предложенията ще бъдат внесени между първо и второ четене на Закона за потребителския кредит.
„С промените си поставяме две стратегически цели – да изсветлим този сектор и да защитим потребителите“, заяви председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов.
Народният представител Здравко Марков беше категоричен, че целта е да се прекратят практиките на нерегламентираните оператори и натискът върху длъжниците.
Край на телефонния тормоз и нощните кредити
Една от най-съществените промени засяга дейността на колекторските компании.
Предвижда се забрана за притесняване на длъжници между 20:00 часа вечерта и 08:00 часа сутринта.
Предложението цели да ограничи агресивните методи за събиране на вземания, включително многократните телефонни обаждания и натиска върху гражданите в часовете за почивка.
Въвежда се и забрана за отпускане на бързи кредити през нощта, както и на нов кредит в рамките на 24 часа.
Според вносителите тези мерки са пряко свързани с превенцията на хазартната зависимост и предотвратяването на ситуации, при които граждани теглят последователни заеми, без реална възможност да ги изплащат.
Без скрити такси и комисионни
Сериозни ограничения се предвиждат и по отношение на оскъпяването на кредитите.
Кредиторите няма да имат право да начисляват допълнителни такси, комисионни и възнаграждения за дейности, които са неразделна част от обработката и управлението на кредита.
Така законодателите се опитват да затворят една от основните възможности за заобикаляне на ограниченията върху разходите по заемите.
За най-малките кредити, до размера на две минимални работни заплати, се предлага диференциран режим на оскъпяване.
Според представените текстове максималното оскъпяване за първия месец ще бъде до 20%, а за останалия срок ще се прилага прогресивно ограничение до предвидения законов максимум.
Изрично ще бъде забранено и изкуственото разделяне на един по-голям кредит на няколко по-малки с цел заобикаляне на правилата.
Нищожен договор при липса на реална проверка на кредитоспособността
Особено важна промяна е въвеждането на задължителна и реална проверка на финансовите възможности на кредитополучателя.
Ако кредиторът не извърши такава проверка или тя бъде направена само формално, се предвижда договорът да бъде нищожен, като потребителят дължи единствено получената главница.
Това означава, че при предвидените в закона условия кредитополучателят няма да дължи договорни лихви и наказателни неустойки, а само реално получената сума.
Целта е финансовите институции да носят по-голяма отговорност при отпускането на заеми на хора, които очевидно нямат възможност да ги обслужват.
По-трудно обявяване на кредита за предсрочно изискуем
Друга важна защита за потребителите е свързана с просрочените задължения.
Предлага се кредитът да може да бъде обявен за предсрочно изискуем едва след най-малко две месечни забавяния и отправено 30-дневно предизвестие.
Наказателната лихва ще се начислява единствено върху просрочената част, а не върху целия непогасен остатък от главницата.
Тази промяна би ограничила възможността сравнително малко забавяне да доведе до рязко увеличаване на задължението.
По-строг контрол от КЗП и БНБ
Предвижда се създаване на публичен регистър на неравноправните договорни клаузи, поддържан от Комисията за защита на потребителите.
При влязъл в сила съдебен акт, установяващ нищожност или нелоялна практика, съдилищата ще изпращат информация до КЗП.
По този начин гражданите ще могат предварително да проверяват кои договорни условия са били обявени за неравноправни.
При установени системни нарушения КЗП ще бъде задължена да уведомява Българската народна банка и да иска дерегистрация на съответната финансова институция.
Окончателното решение ще се взема от БНБ.
Край на „гаражните“ кредитори и франчайз модела
Законодателните предложения предвиждат пълна забрана на франчайз модела в сектора.
Същевременно минималният капитал за съответните финансови институции се предлага да бъде увеличен от 500 000 на 2 милиона евро.
Така се цели ограничаване на дейността на малки и недостатъчно контролирани оператори, работещи чрез други компании.
Допълнително се предвижда лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, да нямат право да заемат позиции във фирмите за кредитиране и събиране на вземания.
Забраняват записите на заповед до 5000 евро
Сред предложенията е и категорична забрана за използване на запис на заповед при кредити до 5000 евро.
Мярката е насочена срещу практики, при които кредитополучатели подписват допълнителни документи, създаващи сериозни рискове при принудително събиране на вземания.
Предвиждат се и ограничения върху достъпа на небанковите финансови институции до чувствителна лична информация чрез системата RegiX.
Вместо това гражданите ще могат сами да предоставят необходимите справки за доходите си от НАП чрез персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис.
Ще сложат ли промените край на дълговата спирала?
Бързите кредити са важен източник на краткосрочно финансиране за част от домакинствата, но високото оскъпяване, допълнителните такси и агресивните практики по събиране на вземания създават сериозни рискове за потребителите.
Предложенията на „Прогресивна България“ поставят на дневен ред въпроса докъде се простира свободата на договаряне и откъде започва задължението на държавата да защитава икономически по-слабата страна.
Същевременно ефективността на новите правила ще зависи не само от тяхното приемане, но и от контрола върху прилагането им.
Особено важно ще бъде да се гарантира, че ограниченията няма да бъдат заобикаляни чрез нови договорни конструкции, допълнителни услуги или други форми на скрито оскъпяване.
Предложенията все още не са действащо законодателство. Предстои разглеждането им в рамките на парламентарната процедура и окончателното им гласуване.
Ако бъдат приети в обявения вид, те могат съществено да променят начина, по който работи секторът на бързото кредитиране в
Източници: ПГ „Прогресивна България“ – представени законодателни предложения; Народно събрание.
