Лидерът на ГЕРБ постави под съмнение информацията за товара и маршрута на атакуваните кораби. По думите му в докладите на службите се допуска превоз на хора или военни, а подводен дрон трябва да помогне за установяване на истината.
Нови и тревожни въпроси около атаките срещу двата търговски кораба в Черно море повдигна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На 8 октомври той разкри подробности от проведеното ден по-рано заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Илияна Йотова.
Според Борисов докладите на българските служби съдържат данни и предположения, че един от атакуваните кораби може да е превозвал хора или военни, а не единствено търговски товари.
„В докладите на службите се говори, че са превозвали хора или войска. Дали е вярно, или не – затова се реши от всички да се иска подводен дрон, който да отиде и да го види това нещо“, заяви лидерът на ГЕРБ пред журналисти.
Той изрази недоволство от представената от службите информация, като обърна специално внимание на маршрута на втория кораб.
„Не съм доволен от докладите на службите. Те докладват, че вторият кораб идва от Египет към Украйна, където няма логика да вози пшеница. Трябва да пътува пет дни, а той пътува 15“, посочи Борисов.
Според него несъответствията в маршрута и продължителността на плаването пораждат допълнителни въпроси, на които компетентните органи трябва да дадат отговор.
Към момента обаче няма публично представени доказателства, които да потвърждават, че потъналият кораб действително е превозвал войници. Изнесеното от Борисов представлява негово описание на информацията, обсъдена на закритото заседание.
Подводен дрон ще търси доказателства на морското дъно
Според лидера на ГЕРБ атаките срещу плавателните съдове не са случайни.
Той заяви, че корабите са били поразени както в подводната част на корпусите, така и над водолинията, което според него говори за целенасочени удари.
Борисов настоя за спешни експертизи, чрез които да се установят видът на използваните средства, посоката на атаката и обстоятелствата около потъването.
Още на 7 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов потвърди пред NOVA, че се предвижда обследване с подводен дрон на мястото, където е потънал корабът със сирийски екипаж.
По думите на военния министър службите продължават да работят по две основни версии — дали атакуващите дронове са били руски, или украински.
Борисов поиска разсекретяване на част от стенограмата на КСНС
Лидерът на ГЕРБ отправи критики и към политическите реакции след заседанието при президента Илияна Йотова.
Според него публичните изявления на част от участниците се разминават със заявените позиции по време на самия съвет.
Борисов призова държавния глава да разсекрети частта от стенограмата, съдържаща изказванията на политическите представители.
Той обясни и защо ГЕРБ не е направила коментар непосредствено след заседанието.
По думите му важните въпроси за националната сигурност са останали на заден план заради стремежа на политическите формации да използват ситуацията в предизборната кампания.
Защо отпадна член 4 от Северноатлантическия договор?
Борисов коментира и обсъжданата декларация на КСНС, свързана с евентуалното задействане на член 4 от Северноатлантическия договор.
Той заяви, че първоначално е подкрепил предложението на „Да, България“, но впоследствие участниците са се съгласили текстът за член 4 да отпадне.
Според Борисов подобно действие би създало предпоставки за допълнителна ескалация.
Важно е обаче да се уточни, че член 4 от договора на НАТО предвижда консултации между съюзниците при заплаха за сигурността, а не автоматично участие във война. Член 5 урежда принципа на колективната отбрана, но неговото прилагане също не означава автоматично обявяване на война.
Черно море пред нова опасна неизвестност
Атаките срещу двата търговски кораба на 6 октомври поставиха България в изключително деликатна ситуация.
Единият плавателен съд потъна, а другият беше повреден. Съдбата на 12-членния сирийски екипаж на потъналия кораб оставаше неизвестна към 7 октомври, когато беше съобщено за прекратяване на спасителната операция.
Изнесената от Борисов информация поставя няколко съществени въпроса: какъв е бил действителният товар на корабите, защо единият е следвал необичайно продължителен маршрут, кой е извършил атаките и дали ударите са били насочени срещу предполагаем военен превоз.
Отговорите могат да се окажат решаващи за установяване на причините за инцидента и оценката на заплахите за националната сигурност.
Докато не бъдат представени резултатите от техническите експертизи и обследването на потъналия кораб, версията за превоз на войници остава непотвърдена.
Случаят обаче ясно показва колко сериозни са рисковете за корабоплаването в Черно море и колко важно е България да разполага с достоверна информация, преди да предприеме последващи дипломатически и военнополитически действия.
Източници: bTV Новините/Nova/Снимка Бойко Борисов/Народно събрание
