Години наред ИТ секторът беше символ на сигурна кариера, високи заплати и почти непрекъснат глад за кадри. Днес картината започва да изглежда различно. Обявите намаляват, кандидатите стават повече, компаниите търсят предимно опитни специалисти, а изкуственият интелект вече върши част от работата, за която допреди няколко години бяха необходими цели екипи. България също усеща промяната. Въпросът вече не е дали AI ще промени ИТ пазара, а колко бързо и колко болезнено ще стане това.
Само допреди няколко години млад човек, завършил програмиране или преминал сериозен професионален курс, можеше сравнително бързо да намери първата си работа в технологична компания.
ИТ бизнесът растеше с огромни темпове. Компаниите се надпреварваха за програмисти, специалистите сменяха работодатели срещу значително по-високи възнаграждения, а недостигът на кадри беше един от основните проблеми на индустрията.
Този период изглежда приключва. Не защото технологиите стават по-малко важни. Тъкмо обратното.
Технологиите стават толкова производителни, че компаниите постепенно започват да се нуждаят от по-малко хора за извършването на определено количество работа. И в центъра на тази промяна стои изкуственият интелект.
България: обявите намаляват, кандидатите стават повече
Първите сериозни предупредителни сигнали вече се виждат и в България.
Данните на JobTiger показват, че през юли 2026 г. предложенията за работа в ИТ сектора са били с 25,4% по-малко спрямо юли 2025 г., или с близо 700 позиции по-малко. Още през януари годишният спад беше около 12%.
DEV.BG отчита същата фундаментална тенденция – по-малко свободни позиции и все повече кандидати за едно работно място. Само през 2024 г. през платформата са били направени над 250 000 кандидатури, като най-силна е конкуренцията при позициите за хора с малък или никакъв професионален опит.
През първите пет месеца на 2026 г. junior и intern позициите представляват едва 2,6% от обявите, но привличат 4,95% от кандидатурите. При Manual QA дисбалансът е още по-голям – около 0,5% от предложенията, срещу над 7% от кандидатстванията.
Това е може би най-голямата промяна спрямо времето на ИТ бума. Преди компаниите наемаха млади хора и ги обучаваха. Днес все по-често искат готов специалист, който може да бъде продуктивен почти от първия ден.
DEV.BG определя тенденцията като движение към своеобразен „senior-only“ пазар, при който работодателите предпочитат хора, способни веднага да създават стойност, вместо да инвестират месеци в подготовката им.
AI променя самата математика на бизнеса
Причината не е единствено изкуственият интелект.
Високите лихви през предходните години, по-предпазливото инвестиране, краят на прекомерното технологично наемане от пандемичния период и по-слабият глобален растеж също оказаха влияние.
Но AI започва да добавя нещо принципно ново.
Един добър програмист, снабден с модерни AI инструменти, вече може значително по-бързо да:
- генерира части от код;
- открива грешки;
- пише тестове;
- създава документация;
- анализира големи кодови бази;
- преобразува код от един език на друг;
- разработва прототипи;
- автоматизира рутинни задачи.
Българските специалисти вече масово използват подобни инструменти.
В анкета на DEV.BG от 2025 г. 60% от участвалите ИТ специалисти заявяват, че използват AI за писане, редактиране или тестване на код почти ежедневно, а още 20% – няколко пъти седмично. Извадката е сравнително малка и не трябва да се приема като представителна за целия сектор, но посоката е очевидна.
Следователно въпросът постепенно се измества от:
„Може ли AI да замени програмиста?“ към: „Колко програмисти ще са необходими на компанията, когато всеки от тях работи с AI?“ И това са две съвсем различни неща.
Световните компании вече режат персонал и инвестират в AI
Тенденцията не е българска.
Само на 6 октомври американската FICO обяви, че планира да намали персонала си с около 15%, приблизително 570 души, като преструктурирането е непосредствено свързано с интегрирането на изкуствен интелект.
Най-голямата норвежка банка DNB съобщи за съкращаването на около 400 души в технологичното си направление на фона на засилените инвестиции в AI и дигитализация.
Amazon също продължи през 2026 г. съкращенията, включително дори в собственото си звено за изкуствен общ интелект, след мащабни предходни редукции на персонала.
Reuters вече проследява отделно компаниите, които намаляват работната сила, докато пренасочват инвестиции към AI. Но има едно важно уточнение. Не всяко съкращение в технологична компания е причинено от AI.
Част от тях са следствие от прекомерното наемане през предходните години, сливания, промяна в бизнес модели, по-слабо търсене или стремеж към намаляване на разходите.
AI обаче дава на работодателя още един инструмент да постигне същия резултат с по-малък екип.
Това означава ли край на програмистите?
Не. Именно тук песимистичните прогнози често стигат твърде далеч.
Световният икономически форум поставя AI и machine learning специалистите, Big Data експертите и software/application developers сред най-бързо растящите професии до 2030 г.
Международната организация на труда достига до подобен, но много важен извод. Около един от всеки четирима работещи в света заема професия, която има някаква степен на експозиция към генеративен AI. Но според ILO за огромната част от тези хора по-вероятният сценарий е трансформация на работата, а не пълното премахване на професията.
Дори при програмирането AI все още не може надеждно сам да разбере бизнеса на клиента, да носи отговорност за архитектурата на сложна система, да гарантира сигурността ѝ, да взема стратегически решения и да управлява отношенията между хора, технологии и реални бизнес процеси.
Но може да направи един способен човек много по-продуктивен. И именно това може да намали броя на хората в екипа.
Най-голямата опасност е за първото стъпало на професията
Тук възниква един парадокс. За да съществуват senior програмисти след пет или десет години, днес трябва да бъдат обучавани junior програмисти. Но именно начинаещият специалист изпълнява голяма част от задачите, които AI автоматизира най-лесно.
Ако работодателят може да даде дадена задача на senior специалист с AI асистент вместо на двама junior служители, икономическата логика е очевидна.
Така обаче започва да се прекъсва естественият път: стажант → junior → mid → senior.
Това вероятно е един от най-сериозните дългосрочни проблеми пред технологичната индустрия.
България вече не е толкова евтина
Има и втори проблем. Българският технологичен модел дълги години се развиваше върху комбинацията: добри специалисти + сравнително ниски разходи + членство в ЕС + подходяща часова зона + добра инфраструктура.
Разходите обаче се увеличават. AIBEST отчита, че през 2024 г. секторът на технологичните и бизнес услуги е достигнал 105 436 служители, но заетостта практически е спряла да расте – увеличението е едва 0,2%.
За сметка на това оперативните приходи са нараснали със 7,6%. Това е изключително показателно. Индустрията вече успява да увеличава бизнеса значително по-бързо от броя на хората. Тоест производителността се увеличава.
Самият AIBEST предупреждава, че бъдещият растеж зависи от преодоляване на недостига на умения при нарастващи разходи и икономическа несигурност. България все още предлага редица предимства, но вече не може да разчита единствено на тезата „ние сме по-евтини“.
За международните компании алтернативите са много – Индия, Виетнам, Филипините, Латинска Америка, други държави в Източна и Югоизточна Европа.
А към тях вече трябва да добавим и виртуалния конкурент: изкуствения интелект.
Ще паднат ли заплатите?
Засега статистиката не показва общ срив на възнагражденията. Напротив.
„Информация и комуникации“ продължава да бъде най-високо платеният голям икономически сектор в България. Средното месечно възнаграждение през второто тримесечие на 2026 г. достига 3 079 евро, според НСИ. През първото тримесечие то дори е било 3 176 евро. Следователно засега не може коректно да се твърди, че ИТ заплатите масово се сриват.
Но може да започне нещо друго: поляризация.
Изключително добрите специалисти по AI, cybersecurity, cloud, data engineering, архитектура и сложни enterprise системи вероятно ще останат много скъпи. При средното ниво натискът може да се засилва. А при junior позиции работодателят вече разполага с много повече кандидати и далеч по-силна позиция при договарянето. При този сценарий средната ИТ заплата може дори да продължи да расте, докато намирането на работа става все по-трудно. Двете тенденции не си противоречат.
Големият риск: поколение млади хора, обучени за пазар, който вече не съществува
През последното десетилетие десетки хиляди млади българи се насочиха към информационните технологии. Причината беше напълно рационална. Професията предлагаше високи доходи, международна кариера и огромно търсене. Образователни центрове, университети и частни академии също насърчиха този процес.
Но днес обещанието: „Научи програмиране и със сигурност ще имаш високоплатена работа“ вече не отговаря на реалността. Самото писане на код постепенно се превръща от рядко умение в инструмент, подпомаган от машина. Стойността се премества към хората, които знаят какво трябва да бъде построено, защо, как да работи безопасно и как да бъде интегрирано в реален бизнес.
Може ли държавата да помогне?
Може. Но не чрез изкуствено поддържане на работни места, които технологично вече стават ненужни. Опитът да се спре AI би бил толкова безсмислен, колкото навремето да се забрани компютърът, за да се запази пишещата машина.
Държавната политика трябва да бъде насочена към преминаването на България от евтина аутсорсинг дестинация към държава, която създава собствена технология и интелектуална собственост. Това означава поне няколко стратегически приоритета.
Първо – национална програма за AI квалификация
Не само курсове за безработни. Необходимо е сериозно преквалифициране на работещите програмисти, QA специалисти, администратори и инженери за работа с AI системи. AI трябва да се превърне от конкурент в инструмент на българския специалист.
Второ – университетите трябва да променят програмите си
Да учиш студент четири години основно да пише стандартен код, който машина вече може да генерира за секунди, няма особен смисъл. Много по-голям акцент трябва да има върху: математика, алгоритми, AI, cybersecurity, data science, системна архитектура, роботика, електроника и разбиране на реални бизнес процеси.
Трето – стимули за собствен продукт, а не само outsourcing
Истинската добавена стойност е там, където българската компания притежава продукта, патента, алгоритъма или платформата.
Само така страната може да престане да бъде зависима от решенията на чужди централи дали даден екип от 300 души ще остане в София или ще бъде преместен другаде.
Четвърто – повече R&D
Разширяването на научноизследователските центрове е един от най-положителните процеси в българската технологична индустрия.
И именно там трябва да бъдат насочени инвестициите – AI, роботика, микроелектроника, автономни системи, киберсигурност и високопроизводителни изчисления.
Пето – държавата да стане интелигентен клиент на българските технологии
Публичната администрация има огромни нужди от дигитализация.
Вместо единствено да закупува готови чужди решения, при спазване на правилата за конкуренция държавата може чрез обществени поръчки, пилотни програми и научно-развойни проекти да стимулира развитието на български технологични компании.
Има ли действително криза?
Вероятно най-точният отговор в момента е: има криза на стария модел, но не и криза на технологиите.
ИТ секторът няма да изчезне. Напротив – технологиите ще проникват във все повече отрасли.
В ЕС през 2025 г. вече работят 10,45 милиона ICT специалисти, с 2,6% повече от предходната година. Софтуерните разработчици продължават да бъдат сред професиите с очакван значителен глобален ръст.
Но епохата, в която почти всеки човек с базови технически познания можеше сравнително лесно да влезе в сектора и за няколко години да достигне изключително високо възнаграждение, вероятно приключва.
Следващият ИТ пазар ще бъде много по-конкурентен. По-малки екипи. По-висока производителност. Повече автоматизация. По-високи изисквания.
И огромна разлика между човек, който просто пише код, и специалист, който може да управлява AI, да решава сложни проблеми и да създава реална икономическа стойност.
Тъмните облаци са над стария ИТ модел, не над технологиите
Най-голямата грешка би била България да чака пазарът от 2018 или 2021 година да се върне. Вероятно няма да се върне. Пред страната има избор.
Да остане място, където чужди компании наемат сравнително евтини специалисти и при промяна на икономическата логика намаляват екипите си. Или да използва натрупаните през последните две десетилетия знания, хора и капитал, за да изгради следващото поколение български технологични компании.
Защото AI действително може да отнеме част от днешните работни места. Но държавите и компаниите, които го овладеят първи, ще създадат и огромна част от работните места на утрешния ден.
Авторски анализ на „Мандат Нюз“
Източници: Национален статистически институт; Eurostat; AIBEST – Annual Industry Report 2025; DEV.BG; JobTiger; International Labour Organization; World Economic Forum – Future of Jobs Report; Reuters; LinkedIn Economic Graph
