Скулптурата на древноегипетската богиня Изида, поставена на брега на Дунав във Видин, предизвика спор, който далеч надхвърля въпроса дали един паметник ни харесва или не.
Видинският митрополит Пахомий настоя решението за поставянето на монумента да бъде преразгледано и той да бъде премахнат. Аргументът му е религиозен – според православното разбиране Изида е езическо божество и издигането на подобен символ в съвременния град е неприемливо.
От гледна точка на християнското богословие тази позиция има своята логика. Но България е светска държава. И точно оттук започва същинският обществен разговор.
Изида е езическо божество. Но това прави ли скулптурата забранена?
Исторически спор почти няма – Изида е една от най-значимите богини в религията на Древен Египет. Следователно определението „езическо божество“ не е неправилно от историческа или християнска гледна точка.
Но едно е Църквата да заяви: „Ние не приемаме този символ.“
Съвсем друго е от това да следва: „Този символ трябва да бъде премахнат от публичното пространство.“
В българското законодателство няма обща забрана произведение на изкуството да изобразява антично или езическо божество. Ако съществуваше подобен принцип, под въпрос биха попаднали огромна част от световното и европейското културно наследство – изображенията на Зевс, Аполон, Афродита, Дионис, Изида и десетки други фигури от древните религии и митологията.
Една статуя не превръща крайбрежната алея в езически храм. Поставянето на изображение не задължава никого да вярва в него, да му се покланя или дори да го харесва.
Инициативата е свързана с масонството – но какво незаконно има в това?
В спора има и втори елемент, който очевидно засилва реакциите. Скулптурата е поставена по инициатива на сдружение „Бъдин“ и Обединената Велика ложа на България. На паметния знак до нея е изписана абревиатурата ОВЛБ.
Авторът на творбата Янко Бонев също е свързан с масонството и е бил Велик майстор. И тук трябва да зададем един прост въпрос: Какво лошо само по себе си има в това? Защо думата „масон“ все по-често се използва почти като обвинение?
През годините около масонството са натрупани множество митове, подозрения и конспиративни теории. То безспорно е организация със свои традиции, символика и вътрешни ритуали, които естествено пораждат интерес и понякога недоверие.
Но общественото подозрение не е правна категория. В една правова държава човек или организация не могат да бъдат заклеймявани само заради принадлежността си към определено законно сдружение.
Ако има данни за престъпление, конфликт на интереси, незаконно влияние или друга противоправна дейност – институциите трябва да ги проверят и докажат. Но принадлежността към масонска организация сама по себе си не доказва нищо подобно.
Конституцията казва ясно: гражданите могат свободно да се сдружават
Свободата на сдружаване не е някаква второстепенна привилегия. Тя е фундаментално конституционно право.
Член 44, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи: „Гражданите могат свободно да се сдружават.“
Разбира се, това право има граници. Конституцията не допуска организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета и териториалната цялост на страната, срещу единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, нарушаване на правата на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или преследват целите си чрез насилие.
Но принципът е ясен: Българските граждани имат право да се сдружават по различен начин, около различни идеи, философии, културни традиции и обществени цели, когато това е в рамките на закона.
Следователно фактът, че една културна инициатива идва от масонска организация, не може сам по себе си да бъде аргумент тя да бъде забранена или произведението да бъде премахнато.
Масонството може да бъде критикувано. Може да бъде изследвано. Дейността на конкретни негови членове може да бъде проверявана, когато има основания. Но колективното заклеймяване на хора само заради принадлежността им към сдружение влиза в конфликт със самата идея за свободно демократично общество.
Конституцията защитава не само вярващия
В този спор има и още един фундаментален принцип. Член 13 от Конституцията постановява, че вероизповеданията са свободни и че религиозните институции са отделени от държавата. Да, източноправославното вероизповедание е определено като традиционна религия в Република България. Това отразява огромната историческа роля на Православната църква за българската държавност, духовност и култура. Но не означава, че православната доктрина се превръща в задължително правило за цялото общество.
Конституцията защитава свободата на съвестта, мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи. А чл. 39 гарантира правото на гражданите да изразяват и разпространяват мнение чрез слово, звук, изображение или по друг начин – при предвидените от закона ограничения. Това е фундаментът на плуралистичното общество.
Църквата също има право да протестира
Тук трябва да бъдем също толкова категорични. Видинският митрополит има пълното право да се противопостави на статуята.
Българската православна църква има право да заяви, че според нейната вяра Изида е езическо божество и че православният християнин не трябва да приема подобен символ.
Църквата има право на позиция. Има право да протестира. Има право да убеждава своите вярващи. Има право да отправя искания към местната власт. Защото това също е част от свободата на изразяване. Но правото да възразяваш не е равнозначно на право на вето.
В една светска държава решението дали даден паметник може да остане на определено място трябва да се основава на закона, административните процедури, собствеността и устройствените правила – не единствено на религиозното отношение към неговата символика.
А спазени ли са процедурите?
Това е същественият юридически въпрос. Нито една организация – масонска, религиозна, гражданска или друга – няма право просто да избере общинска площ и да постави върху нея каквото пожелае. Когато става дума за публично пространство, трябва да бъдат спазени съответните административни процедури и разрешителни режими. По публично оповестената информация идеята за монумента във Видин не е възникнала вчера и статуята не е поставена самоволно.
Проектът има история от години и е преминал през решения и съгласувателни процедури с местната власт и компетентните институции.
Именно тук трябва да бъде съсредоточен юридическият спор. Ако процедурите са нарушени – законът трябва да бъде приложен. Ако статуята е незаконно поставена – тя може да бъде предмет на съответната административна процедура.
Но ако всички законови изисквания са спазени, тогава принадлежността на инициаторите към масонска организация или религиозното неодобрение към образа на Изида сами по себе си трудно могат да бъдат достатъчно основание за нейното премахване.
Масонството не може да бъде виновно „по презумпция“
През последните години в публичното пространство все по-често се наблюдава тенденция масонството да бъде представяно предварително като нещо подозрително или укоримо.
Това е опасна логика. Защото днес може да е масонска ложа. Утре може да е религиозна общност. След това – гражданско сдружение, философски клуб, неправителствена организация или друго обединение, чиито идеи мнозинството не разбира или не споделя.
Правовата държава не работи чрез колективна вина. Тя разглежда конкретното действие и конкретното нарушение. Да бъдеш член на организация не означава автоматично да си извършил нещо нередно. Да използваш символи, които някой не харесва, също не означава автоматично да нарушаваш закона.
Свободата има стойност именно когато не сме съгласни
Това е може би най-важният урок от целия спор. Лесно е да защитаваме свободата на хората, които мислят като нас. Истинският тест започва, когато не харесваме техните идеи. Никой не е длъжен да харесва Изида. Никой не е длъжен да харесва масонството. Никой не е длъжен да приема философските послания, които инициаторите влагат в статуята.
Християнинът има право да носи кръст. Мюсюлманинът има право да изповядва своята религия. Атеистът има право да не вярва. Художникът има право да използва митологичен образ. Гражданите имат право да създават законни сдружения. Масонът има право да бъде масон, докато дейността му е в рамките на закона. Точно това означава плурализъм.
Днес е Изида. Утре кой символ ще бъде неудобен?
Ако приемем принципа, че произведение на изкуството трябва да бъде премахнато, защото дадена религиозна общност не приема неговата символика, неизбежно възниква следващият въпрос:
Къде е границата? Трябва ли да бъдат премахнати изображенията на антични божества? Митологичните фигури? Символите на други религии? Масонската символика? Произведенията, изразяващи атеистични или философски идеи? Едно свободно общество не се познава по това, че всички мислят еднакво. То се познава по способността на различните да съществуват заедно, без едните да изискват заличаването на другите.
Църквата има право на глас, но законът трябва да има последната дума
Българската православна църква има огромен исторически принос към България и заслужава уважение. Тя има пълното право да предупреждава своите вярващи срещу символи, които според християнското учение са неприемливи.
Но България е държава и на православния християнин, и на католика, и на мюсюлманина, и на юдея, и на атеиста, и на свободомислещия човек. И на гражданите, които са избрали да членуват в различни законни сдружения. Затова въпросът около Изида не трябва да бъде решаван чрез заклеймяване.
Нито на древноегипетската символика. Нито на масонството. Нито на Църквата. Критерият трябва да бъде един:
Спазен ли е законът? Ако е спазен, свободата на изразяване и свободата на сдружаване не могат да зависят от това дали конкретният символ се харесва на всички. Защото свободата, която съществува само с разрешението на мнозинството, вече не е свобода. Днес спорът е за статуята на Изида.
Утре може да бъде за друг символ, друга организация или друга идея.
И точно затова фундаменталните права трябва да бъдат защитавани не само когато става дума за нашите убеждения, а и когато става дума за убежденията на другия.
Авторски материал на „Мандат Нюз“
Източници: Конституция на Република България; Българска телеграфна агенция; Община Видин; Българска православна църква – Българска патриаршия/Снимка: Радио Видин / БНР
