Черно море вече не е просто воден басейн, разделящ Русия, Украйна и източния фланг на НАТО. Откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г., то се превърна в една от най-значимите арени за сигурността в Европа. Военната мощ, търговското корабоплаване, енергийната сигурност, продоволствените доставки, морското право и нововъзникващите технологии вече се пресичат в Черно море.
За Турция тази трансформация е особено значима. Турция контролира Турските проливи, обвързана е с Конвенцията от Монтрьо, член е на НАТО и поддържа работни отношения както с Москва, така и с Киев. Малко държави разполагат с подобно съчетание от географско положение, правомощия, произтичащи от международното право, и дипломатически достъп. Това дава на Анкара не просто интерес от развитието на ситуацията в Черно море. То предоставя на Турция възможност и отговорност да помогне за оформянето на реда за сигурност, който ще се утвърди след войната.
Нова среда за сигурност
Най-важната промяна може би е трансформацията на самия характер на морската война. Използването от Украйна на безпилотни надводни апарати, ракети с голям обсег, дронове и разузнаване с помощта на спътници показа, че една държава не се нуждае от традиционен океански флот, за да може да се противопостави на значително по-мощни военноморски сили.
Черно море се превърна в изпитателен полигон за нов модел на водене на война, при който сравнително евтини безпилотни системи могат да застрашават военни кораби, пристанища и търговски плавателни съдове. Съобщенията за атаките през 2025 г. срещу танкерите „Кайрос“ и „Вират“ откроиха още едно измерение на проблема. Съобщаваната им връзка с руския „сенчест флот“ и присъствието им в изключителната икономическа зона на Турция доближиха последиците от войната до турските води.
Изводът е ясен: морската сигурност вече не може да се разбира единствено през призмата на военните кораби и териториалните води. Тя трябва да включва също безпилотните системи, морското наблюдение, търговското корабоплаване и критичната инфраструктура.
Турция реагира с внимателно балансирана политика. Анкара подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна, като същевременно поддържа дипломатически и икономически канали с Русия. Тя подкрепя Киев, без да става страна в конфликта, и запазва комуникацията с Москва. Тази позиция осигурява на Турция дипломатически лостове за влияние, с каквито разполагат малко други участници. Ролята на Анкара обаче не бива да се ограничава до поддържането на труден баланс. Турция може да използва позицията си, за да насърчи практически правила и механизми, които да направят Черно море по-безопасно и по-предвидимо.
В центъра на този подход е Конвенцията от Монтрьо. Конвенцията от 1936 г. урежда преминаването през Турските проливи и налага важни ограничения върху военните кораби по време на война. Стратегическото ѝ значение стана още по-ясно след руското нахлуване. Прилагането на Конвенцията от Монтрьо от страна на Турция ограничи възможностите на воюващите страни да подсилват военноморското си присъствие, като същевременно ограничи способността на държавите извън Черноморския регион да въвеждат неограничени военноморски сили в него. Следователно конвенцията продължава да бъде един от стълбовете на стабилността в Черно море. Отбелязването на 90-ата ѝ годишнина през 2026 г. даде още един повод да бъде припомнено трайното ѝ значение. Целта на Турция не бива да бъде замяната на Конвенцията от Монтрьо, а надграждането върху стабилността, която тя осигурява. Всички нови договорености за морска сигурност трябва да укрепват, а не да подкопават съществуващата правна рамка.
Войната промени и значението на военноморската мощ. Безпилотните надводни и подводни апарати, високоточните оръжия, електронната война и усъвършенстваните системи за наблюдение поставят под въпрос традиционните критерии за оценка на силата на флота. Ефективността на един военноморски флот вече не може да се оценява единствено според броя на фрегатите, подводниците или корветите, с които разполага. Способността да се откриват заплахи, да се обработва информация, да се използват безпилотни платформи и да се нанасят прецизни удари придобива също толкова голямо значение.
Поради това програмите за модернизация на турските военноморски сили, включително MILGEM, подводниците от клас „Рейс“, националния проект за подводница MILDEN, TF-2000 и MUGEM, трябва да бъдат разглеждани в контекста на тази по-широка трансформация. В бъдеще военноморската мощ все повече ще зависи от интегрирани мрежи от пилотирани и безпилотни системи. За Турция това е както отбранителна необходимост, така и стратегическа възможност.
Отвъд бойното поле
Войната разкри още една уязвимост: подводната инфраструктура. Подводните кабели, тръбопроводите, енергийните съоръжения и другите критични обекти са от съществено значение за съвременните икономики, но са трудни за наблюдение и защита.
Създадената от Турция, Румъния и България Противоминна военноморска група в Черно море е важен пример за регионално сътрудничество. Привеждането ѝ в действие под турско командване през юни 2026 г. показа, че практическото сътрудничество в областта на сигурността остава възможно въпреки сериозното геополитическо напрежение. Това сътрудничество би могло да бъде разширено отвъд противоминните дейности и да обхване морската осведоменост за обстановката, защитата на подводната инфраструктура, търсенето и спасяването, както и комуникацията при кризи.
Стратегическото значение на Черно море не се ограничава до военните въпроси. Черноморската зърнена инициатива показа колко пряко регионалната сигурност влияе върху световните продоволствени пазари. Преди прекратяването на договореността през юли 2023 г. до международните пазари достигнаха приблизително 33 милиона тона селскостопанска продукция. По-скорошните атаки срещу пристанищната инфраструктура в района на Новоросийск отново показаха уязвимостта на търговските вериги за доставки. Щетите по големи терминали могат да намалят капацитета за износ дори когато бойните действия се водят далеч от пазарите, които в крайна сметка са засегнати.
Следователно за Турция осигуряването на сигурността в Черно море означава да бъдат защитавани не само военноморските съдове, но и търговските маршрути и инфраструктурата, които свързват производителите със световните пазари. Това показва необходимостта от трайна рамка за морска сигурност, обхващаща търговското корабоплаване, противоминните дейности, безпилотните системи, подводната инфраструктура, енергийните маршрути и предотвратяването на кризи. Подобна рамка не е необходимо да се превръща в пореден военен съюз. Вместо това тя би могла да се основава на практическо сътрудничество между черноморските крайбрежни държави, да бъде подкрепена от международното право и да бъде насочена към намаляване на риска от ескалация.
Оформяне на следвоенното Черно море
Последиците от войната за сигурността ще останат дори след като бойните действия в крайна сметка приключат. Мините ще трябва да бъдат обезвредени. Безпилотните оръжия ще продължат да бъдат част от военното уравнение. Подводната инфраструктура ще се нуждае от защита. Военноморският баланс ще бъде променен. Търговското корабоплаване ще се нуждае от надеждни договорености за сигурност. Следователно основният въпрос не е просто кой ще спечели войната, а какво Черно море ще се оформи след нея. Едно трайно милитаризирано и разделено Черно море би създало дългосрочни рискове за Турция. По-предвидима морска среда, подкрепена от регионално сътрудничество и международното право, би защитила по-добре интересите на Турция в областта на сигурността и икономиката.
Турция се намира в уникална позиция да влияе върху това кое от тези бъдеща ще се реализира. Географското ѝ положение не може да бъде възпроизведено. Правомощията ѝ по силата на Конвенцията от Монтрьо не могат лесно да бъдат заместени. Членството ѝ в НАТО осигурява достъп до по-широка мрежа за сигурност, а отношенията ѝ с Москва и Киев предоставят дипломатически канали, недостъпни за много други участници. Тези предимства трябва да бъдат основата на всеобхватна стратегия за Черно море.
Целта не бива да бъде доминирането над региона. Тя трябва да бъде съдействие за оформянето на среда за сигурност, в която са защитени основните интереси на Турция, териториалната сигурност, свободата на корабоплаването, енергийната сигурност, търговията и регионалната стабилност.
Черно море вече навлезе в нова ера. Войната промени регионалния баланс на силите, трансформира морската война и разкри уязвимостта на търговската и подводната инфраструктура. Следващият етап ще определи дали тези промени ще доведат до трайна нестабилност или до нов регионален ред за сигурност. Турция не може да си позволи да остане просто наблюдател.
Черно море е пряко свързано със сигурността, икономиката и външната политика на Турция. Следователно Анкара има както възможността, така и отговорността да помогне за определянето на правилата на новата черноморска ера. Войната може в крайна сметка да приключи. Но борбата за бъдещето на Черно море вече започна, а Турция се намира в уникална позиция да влияе върху нейните резултати.
Източник/Снимка: БГНЕС
