Мащабна промяна в организацията на детските ясли предизвика остро противопоставяне между местната власт и медицинските специалисти. Предложението предвижда педагозите да поемат по-голяма част от ежедневните грижи за децата до 3-годишна възраст, а медицинските сестри да не присъстват задължително във всяка група. Представители на 220 детски ясли се обявиха против реформата.
Сериозен обществен и политически спор предизвика предложението за промяна в организацията на грижите за най-малките деца в България. Законодателната инициатива предвижда медицинските сестри вече да не бъдат задължителна част от персонала на всяка яслена група, а грижите да се осъществяват с по-активното участие на педагогически специалисти.
Основният аргумент на привържениците на реформата е задълбочаващият се недостиг на медицински кадри, който поставя под въпрос функционирането на десетки яслени групи.
Противниците на предложението обаче предупреждават, че подобна промяна може да създаде сериозни рискове за здравето и безопасността на децата.
В София не достигат 156 медицински сестри
Данните, представени от Столичната община, разкриват мащаба на кадровия проблем.
За функционирането на 260 яслени групи в столицата според действащите изисквания са необходими 520 медицински сестри. Реално назначените обаче са едва 364.
Това означава недостиг от 156 медицински специалисти.
По информация на общината 78 яслени групи са застрашени от затваряне, което би засегнало 1716 вече приети деца.
Заместник-кметът на София Десислава Желязкова защитава необходимостта от промени, като подчертава, че медицинските специалисти няма да бъдат напълно изключени от системата.
Предвижда се те да осигуряват медицинско обслужване на няколко групи чрез здравни кабинети, докато педагозите поемат по-голяма част от ежедневните дейности с децата.
Медицинските сестри предупреждават за рискове
Медицинските специалисти обаче са категорични, че грижите за дете до 3-годишна възраст не могат да се разглеждат единствено като възпитателна и образователна дейност.
Пред NOVA медицинската сестра Нина Касабова, която има близо 20-годишен професионален опит, разказва за случай на дете, получило гърч.
Тя обяснява, че в тази възраст децата често не могат да опишат симптомите си и медицинските специалисти трябва да разпознават проблемите чрез наблюдение на тяхното поведение.
Именно тук възниква основният въпрос: кой ще реагира своевременно при внезапно влошаване на здравословното състояние, ако медицинската сестра не се намира непосредствено в групата?
Педагогическата квалификация има своето важно място в развитието на детето, но не е равнозначна на медицинската подготовка за разпознаване на симптоми и реакция при спешни състояния.
220 детски ясли се противопоставят на законопроекта
Обсъждането на реформата предизвика напрежение и в Столичната община, където представители на опозицията прекъснаха брифинг, посветен на предложените промени.
Общинският съветник Ваня Григорова представи становище на 220 детски ясли от страната, които се обявяват против законопроекта.
Съществуването на такова становище е потвърдено и в документацията на Народното събрание, където то е заведено на 12 октомври 2026 г. по законопроект № 52-654-01-103.
Според критиците решаването на кадровия проблем чрез намаляване на изискванията за постоянно медицинско присъствие не е подходящият подход.
Те настояват за мерки, насочени към привличането и задържането на квалифицирани медицински специалисти.
Яслите могат да преминат към образователната система
Законодателната инициатива е част от по-широка реформа, предвиждаща детските ясли да преминат от системата на здравеопазването към тази на Министерството на образованието и науката.
Целта е изграждането на единна система за образование и грижи в ранна детска възраст.
Предложението вече е получило подкрепа на първо четене в парламентарната комисия по образование и наука, но предстоят допълнителни обсъждания и гласувания.
Столичната община посочва, че подходът за съвместна работа на различни специалисти е подкрепен от Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация.
Решава ли държавата кадровия проблем за сметка на медицинската грижа?
Предложението поставя въпрос, който далеч надхвърля организационните затруднения в детските заведения.
Недостигът на медицински сестри е системен проблем, свързан с условията на труд, възнагражденията и възможностите за професионално развитие.
Промяната на изискванията за персонала може да улесни функционирането на яслите, но сама по себе си няма да реши липсата на медицински специалисти.
От съществено значение е дали новият модел ще гарантира достатъчно бърза медицинска реакция, ясно разпределение на отговорностите и ефективен контрол върху здравната грижа.
За родителите най-важният въпрос остава не кой административно управлява яслите, а дали децата им ще бъдат в безопасност.
Предстоящите парламентарни обсъждания трябва да дадат отговор дали предложената реформа ще подобри качеството на услугата, или ще прехвърли част от медицинската отговорност върху педагогически персонал, който няма същата професионална подготовка.
Защото, когато става дума за деца до 3-годишна възраст, компромисът с безопасността не може да бъде оправдан единствено с недостига на кадри.
Източници: NOVA NEWS, bTV, Народно събрание на Република България/Снимката е илюстративна
