Конфликтът с Иран навлиза в деветия си месец, а администрацията на Доналд Тръмп вече допуска, че противопоставянето с Техеран може да продължи още дълго. Вашингтон настоява за сериозни ограничения върху иранската ядрена програма и е готов да поддържа военноморската блокада, докато не бъде постигнато споразумение. Междувременно войната продължава да оказва натиск върху световните енергийни пазари и американската икономика.
Това става ясно от интервю на американския посланик в ООН Майк Уолц за Financial Times, публикувано на 23 октомври 2026 г.
Вашингтон се подготвя за продължителен конфликт
Въпреки че президентът Доналд Тръмп първоначално прогнозираше военна операция с продължителност само няколко седмици, близо девет месеца по-късно перспективите за траен мир остават неясни.
Майк Уолц признава, че дори след още една година САЩ могат да се окажат в същата ситуация – без окончателно споразумение за ядрената програма на Иран и без пълно възстановяване на корабоплаването през стратегическия Ормузки проток.
Според него американската администрация разполага с необходимите военни и икономически инструменти, за да продължи натиска върху Техеран за неопределено време.
Американските военноморски сили могат да поддържат блокадата на иранските пристанища, докато санкциите допълнително ограничават възможностите на Ислямската република да финансира икономиката и военните си програми.
Ядрената програма остава основната пречка
Вашингтон поставя две ключови условия за прекратяване на противопоставянето – постигане на съществено споразумение за иранската ядрена програма и решаване на въпроса със запасите от високообогатен уран.
САЩ настояват за надеждни гаранции, че Техеран няма да използва ядрената си инфраструктура за разработване на ядрено оръжие.
Иран от своя страна продължава да заявява, че ядрената му програма има мирен характер, като въпросът за обогатяването на уран остава сред основните препятствия пред дипломатическите преговори.
Нови удари след изборите в САЩ?
Напрежението се засилва и заради позицията на Израел.
Според публикации на Financial Times израелският премиер Бенямин Нетаняху е настоявал за възобновяване на мащабните военни удари срещу Иран още през октомври.
Плановете обаче са били отложени след противопоставяне от страна на Доналд Тръмп, който не желае нова голяма военна ескалация непосредствено преди междинните избори в САЩ на 3 ноември.
Това не означава, че възможността за нова офанзива е отпаднала. Американски и израелски представители продължават да предупреждават Техеран за последствия при липса на споразумение.
Войната удря горивата и световната икономика
Продължителното противопоставяне вече има сериозни икономически последствия.
Ударите срещу енергийната инфраструктура в Персийския залив и ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток нарушиха доставките на петрол, горива, торове и важни промишлени суровини.
Повишените цени на енергоносителите оказват натиск върху транспорта, селското стопанство и производството.
За да облекчи недостига на дизелово гориво, администрацията на Тръмп е постигнала договореност с Русия, позволяваща продажби на руски дизел въпреки наложените по-рано ограничения.
Решението предизвиква критики от европейски и украински представители, които се опасяват, че допълнителните приходи могат да подпомогнат руската военна кампания в Украйна.
Уолц защитава решението с необходимостта от стабилизиране на международния енергиен пазар.
Политически натиск върху Доналд Тръмп
Войната с Иран се превръща и във все по-сериозен вътрешнополитически проблем за американския президент.
Общественото недоволство от високите цени и продължителността на военните действия оказва влияние върху рейтинга на администрацията.
Според данни, цитирани от Financial Times, одобрението за Доналд Тръмп е спаднало до приблизително 31% непосредствено преди междинните избори.
Част от демократите и републиканците настояват Вашингтон да насочи усилията си към дипломатическо уреждане на конфликта, вместо към нова военна операция.
САЩ искат промени и в мироопазващите операции на ООН
В интервюто си Майк Уолц засяга и бъдещето на Организацията на обединените нации.
Според него американската администрация настоява за значително преструктуриране на мироопазващите мисии, някои от които функционират от десетилетия.
Вашингтон поставя под въпрос ефективността на операциите в Ливан, Сомалия и Западна Сахара, като смята, че част от тях поддържат съществуващото положение, без да водят до трайно разрешаване на конфликтите.
Особено внимание се отделя на мисията UNIFIL в Ливан, която според Уолц трябва да бъде съществено променена или прекратена в сегашния си вид.
Светът е изправен пред продължителна несигурност
Близо девет месеца след началото на военните действия САЩ и Иран остават далеч от окончателно споразумение.
Вашингтон настоява за ограничения върху ядрената програма, а Техеран търси облекчаване на санкциите и прекратяване на блокадата.
Ормузкият проток продължава да бъде ключов фактор за световната енергийна сигурност.
Основният въпрос вече не е единствено кога ще приключи войната, а какви икономически и геополитически последствия ще остави тя, ако противопоставянето продължи още месеци.
За Европа, включително България, продължаващото напрежение означава риск от нови ценови сътресения при горивата, транспорта и производствените разходи.
Източници: Financial Times – интервю с Майк Уолц, 23 октомври 2026 г.; Financial Times – плановете на Израел за нови удари срещу Иран, 21 октомври 2026 г.; Profit.bg – публикация от 23 октомври 2026 г..
