Националната служба за охрана отново попадна в центъра на общественото внимание след инцидента с журналистката Соня Колтуклиева и охранител на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Случаят възроди въпросите за правомощията, отговорността и контрола върху службата, която през последните шест години беше замесена в поредица от обществени скандали и пътни произшествия. Но докъде се простират правата на журналистите и какво всъщност е длъжна да направи НСО при нарушаване на сигурността на охранявано лице?
Случаят с Колтуклиева – от журналистически въпрос до физически сблъсък
На 22 октомври 2026 г. журналистката Соня Колтуклиева се опита да зададе въпроси на председателя на Народното събрание Михаела Доцова пред централата на „Прогресивна България“ в София.
Разпространените видеокадри показват, че след като Доцова вече се е качила в служебния автомобил, Колтуклиева самостоятелно отваря вратата му, за да продължи да задава въпроси.
Последва намеса на служител на НСО, който избутва журналистката. Тя пада на тротоара и впоследствие търси медицинска помощ.
Ръководството на НСО разпореди проверка, а Военната прокуратура беше сезирана за случилото се.
Председателят на парламента Михаела Доцова изрази съжаление и определи действията на охранителя като недопустими. Тя обясни, че се е стреснала, когато журналистката внезапно е отворила вратата на автомобила, и че не е видяла последвалото избутване.
Но един съществен факт не бива да се пренебрегва.
Журналистката не просто е задала неудобен въпрос. Тя е отворила вратата на автомобил, в който вече се намира охранявано от държавата лице.
Това обстоятелство има важно значение за оценката на ситуацията от гледна точка на сигурността.
Охранителят не може предварително да знае с каква цел външен човек отваря вратата на автомобила. В подобна обстановка решението за реакция се взема за секунди.
Това обаче не означава, че всяка реакция е допустима. Дали конкретната употреба на сила е била необходима и съразмерна, трябва да установят компетентните органи.
2020 година – „Росенец“ и скандалът с охраната на Ахмед Доган
Един от най-големите скандали в историята на службата се разигра на 7 юли 2020 г., когато Христо Иванов и негови съмишленици пристигнаха с лодка на брега край имот, свързван с Ахмед Доган.
Служители на НСО ги изблъскаха обратно към морето. Последваха протести и остър дебат защо държавна охрана защитава интересите на лице, което към онзи момент не заема висша държавна длъжност.
Проверката завърши с дисциплинарни наказания за шестима служители, двама от които бяха уволнени. Военната прокуратура впоследствие не установи основания за наказателно преследване на охранителите.
Случаят „Росенец“ постави въпрос, който остава актуален и днес: кой определя лицата, имащи право на държавна охрана, и кой носи отговорност за действията на охраняващите ги служители?
2020–2022 година – поредица от пътни инциденти
През този период автомобили на НСО участват в няколко произшествия.
На 5 март 2020 г. служебен автомобил удря друга кола в София при маневра за престрояване.
На 14 август същата година служител на НСО пострадва, след като друг автомобил удря служебната му кола.
На 18 януари 2021 г. автомобил на службата се сблъсква с тролейбус в центъра на София. Няма пострадали.
На 3 май 2022 г. два автомобила от президентския кортеж са засегнати от пътен инцидент край Пловдив, след като тежкотоварен автомобил навлиза в насрещното движение. Двама служители се разминават без сериозни наранявания.
Тези случаи показват рисковете, свързани със специализирания транспорт, но не всички установяват вина на служители на НСО. Това разграничение е съществено.
2024 година – смъртоносната катастрофа край Аксаково
На 16 май 2024 г. автомобил на НСО, превозващ Кирил Петков, участва в тежка катастрофа край Аксаково.
При сблъсъка загива 63-годишният водач на другия автомобил, а неговата спътничка е тежко ранена.
Първоначалната информация сочи, че другият автомобил не е спазил знак „Стоп“ и е отнел предимството на служебната кола. По случая е образувано досъдебно производство.
Трагедията поражда дискусия за скоростта на движение на автомобилите със специален режим, превозването на политически лица и обществените критерии за предоставяне на държавна охрана.
Самото участие на НСО в катастрофата обаче не е доказателство за виновно поведение на нейния водач.
2025 година – нови въпроси около поведението на служителите
През януари 2025 г. висш офицер от НСО участва в пътен инцидент в София, близо до резиденция „Бояна“. Пред NOVA служителят отрича да е управлявал под въздействието на алкохол или наркотични вещества и заявява, че пробата му е отрицателна.
През ноември 2025 г. видеозапис с кортеж на НСО в Пловдив отново предизвиква полемика. От службата обясняват, че автомобилите са охранявали делегацията на ливанския президент и обвиняват друг участник в движението в опасно поведение.
И двата случая показват колко важно е всяка ситуация да се разглежда самостоятелно – при съобразяване както със специалните задължения на НСО, така и с общите правила за безопасност.
Политиците от години обсъждат закриване или ограничаване на НСО
Дебатът за бъдещето на Националната служба за охрана далеч не започва с инцидента със Соня Колтуклиева.
Още през юли 2020 г., при промените в Закона за МВР, представители на тогавашните „Обединени патриоти“ поставят въпроса за закриване на НСО.
Тогава президентът Румен Радев налага вето върху измененията, с аргумента, че създаването на допълнително охранително звено в МВР дублира функциите на президентската служба и увеличава публичните разходи.
Парламентът отхвърля ветото.
След събитията в „Росенец“ през същата година управляващите обсъждат промени в механизма за определяне на охраняваните лица. Бойко Борисов предлага началникът на НСО да носи отговорността за решенията кой да бъде охраняван, а Валери Симеонов представя идеята публично.
През декември 2025 г. Ивайло Мирчев и депутати от ПП–ДБ внасят законопроект, ограничаващ кръга на лицата, охранявани от НСО.
На 14 януари 2026 г. Народното събрание първоначално подкрепя предложението на първо четене, но след прегласуване то е отхвърлено. Проектът предвижда при заплаха за определени политици охраната им да може да бъде поемана от МВР.
Така въпросът за преструктурирането на НСО остава без окончателно решение.
Каква всъщност е функцията на НСО?
Националната служба за охрана е специализирана държавна служба, чиято дейност е част от защитата на националната сигурност.
Съгласно чл. 2 от Закона за НСО основното ѝ предназначение е да осигурява безопасността на определените в закона лица, обекти и мероприятия.
Законът предвижда и принципи за зачитане правата, свободите и достойнството на гражданите.
Това означава, че служителите на НСО не са обикновени шофьори или придружители на държавните ръководители. Те имат законово задължение да предотвратяват рискове, включително когато заплахата възникне внезапно.
Отварянето на вратата на автомобил с охранявано лице от човек извън екипа представлява обективно нарушение на контролирания достъп до автомобила и изисква охранителна реакция.
Дали това е било само журналистическа настойчивост или поведение, което е наложило конкретна физическа намеса, следва да бъде преценено с оглед всички доказателства.
Правото на журналиста да получи отговор не включва право на неограничен физически достъп до охранявано лице. Но задължението на охранителя да реагира не му предоставя неограничено право да използва сила.
Именно върху тези два принципа следва да се изгради обективната оценка на случая с Колтуклиева.
Основни източници: Основни източници за двата материала bTV – инцидентът със Соня Колтуклиев, Закон за Националната служба за охрана – актуален текст, Свободна Европа – дисциплинарните наказания след „Росенец“ , БНТ – хронология на катастрофите с НСО , Mediapool – предложенията за закриване на НСО през 2020 г., Euronews – законодателните предложения от януари 2026 г.
Снимки: БТА – фотограф Красимир Кръстев, „24 часа“ – фотограф Орлин Цанев, www.24chasa.bg, bTV – фотограф Петромира Кирчева., bTV Новините, NOVA – използвана е снимка от Facebook профила на Найо Тицин,svobodnaevropa.bg
