Смъртта на близък човек често носи не само мъка, но и неприятни писма: от банка, от НАП, от общината или от топлофикацията. Много хора не знаят, че дълговете могат да преминат към наследниците заедно с имуществото, нито колко години след смъртта кредиторите могат да ги търсят.
Ето какво казва законът.
Дълговете се наследяват
Когато някой почине, наследниците получават не само имуществото му, но могат да наследят и задълженията му. Според чл. 60 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията му съобразно дяловете, които получават. Ако наследниците са двама и всеки наследява половината, всеки отговаря за съответната част от дълговете.
Има два начина отговорността да бъде ограничена или да се избегне наследяването:
Приемане по опис – тогава наследникът отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН). Личното му имущество е защитено в рамките на тази отговорност.
Отказ от наследство – който се откаже, не наследява нито имущество, нито задължения.
Неплатени осигуровки: След колко години се погасяват по давност
Тези правила се отнасят и до публичните задължения, включително данъци и осигуровки. Административните глоби обаче не бива да се приравняват автоматично на наследими дългове, тъй като административнонаказателната отговорност по правило е лична.
Смъртта не „нулира“ давността
Важно е да се знае, че давността не започва отначало, когато длъжникът почине. Тя се изчислява според момента, в който задължението е станало изискуемо, и приложимите законови правила. Ако даден дълг е бил близо до изтичане на давността още приживе, срокът може да изтече и след смъртта на длъжника, освен ако не са настъпили обстоятелства, които го спират или прекъсват.
Данъци и осигуровки към НАП – 5 и 10 години
За задълженията към държавата важи чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:
►5 години – давността тече от 1 януари на годината след тази, в която задължението е трябвало да бъде платено. Този срок може да бъде спрян или прекъснат при предвидените в закона обстоятелства, включително при определени действия по принудително събиране.
►10 години – това е абсолютната давност. По правило тя се прилага независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност, но законът предвижда изключения.
Така например, ако данъкът е трябвало да се плати през 2022 г., петгодишната давност започва на 1 януари 2023 г. и при липса на прекъсване или спиране изтича в началото на 2028 г.
Местни данъци
Данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху превозните средства и таксата за битови отпадъци също са публични задължения. За тях се прилагат правилата за давност по ДОПК. Те се събират от общината, в която се намира имотът или към която е дължимо съответното плащане. Ако починалият е имал имоти в няколко общини, задълженията трябва да се проверят поотделно.
Банки, кредити и сметки – 3 или 5 години
За задълженията към частни кредитори важат сроковете от Закона за задълженията и договорите:
5 години е общата давност по чл. 110 ЗЗД. Тя важи за вземанията, за които законът не предвижда друг срок, например за главницата по кредит.
3 години е давността за вземанията, посочени в чл. 111 ЗЗД, сред които са лихвите и определени периодични плащания. В тази категория съдебната практика включва и вземания за комунални услуги, но приложението зависи от характера на конкретното задължение.
10 години е абсолютната давност за парични задължения на физически лица по чл. 112 ЗЗД. Тя има изключения, сред които са определени категории вземания, както и случаи на отсрочване или разсрочване. За по-стари задължения началният момент трябва да се прецени внимателно според действащите разпоредби и решенията на Конституционния съд. Не може автоматично да се твърди, че за всички стари дългове срокът започва от 2 юни 2021 г.
Как да проверите какви дългове е имал починалият
Наследниците могат да направят справки с необходимите документи, включително удостоверение за наследници:
В банките и в Централния кредитен регистър на БНБ – за кредити, кредитни карти и просрочия.
В НАП – за данъци и осигуровки, особено ако починалият е бил едноличен търговец или самоосигуряващ се.
В общините, където е имал имоти или автомобил.
При съдебните изпълнители – за евентуални изпълнителни дела. Частните съдебни изпълнители се проверяват чрез Камарата на частните съдебни изпълнители, а за държавните съдебни изпълнители може да се потърси информация от съответния районен съд.
В комуналните дружества – топлофикация, ВиК, електроразпределителни дружества и мобилни оператори.
Самото извършване на справки не означава непременно, че наследството е прието. Значение обаче могат да имат действията, които наследникът предприема спрямо наследственото имущество. /Dariknews
