Нов анализ предупреждава, че най-големият риск не е просто броят на оръжията, а начинът, по който Москва и Пекин възприемат американските системи за противоракетна отбрана и разполагането на сили край руските граници
Русия и Китай едва ли ще се откажат от програмите си за модернизация и разширяване на ядрените арсенали, дори ако Съединените щати и Великобритания ограничат собственото си военно укрепване. Това е един от основните изводи в нов доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през август 2026 г. от проекта му за ядрени въпроси – Project on Nuclear Issues (PONI).
Докладът носи заглавието „Risks of Racing: Russian and Chinese Perceptions of Strategic Competition in the Euro-Atlantic Region“, което може да бъде преведено като „Рисковете от надпреварата: руските и китайските възприятия за стратегическото съперничество в евроатлантическия регион“.
Негови автори са Хедър Уилямс, Джоузеф Роджърс, Никълъс Адамопулос, Лаклан Макензи и Елена Тийдънс.
Опасност от нова ядрена надпревара
Анализаторите отбелязват, че САЩ и техните съюзници навлизат в период на засилено стратегическо възпиране и конкуренция, какъвто не е наблюдаван от времето на Студената война. Вашингтон продължава модернизацията на ядрената си триада, Великобритания засилва ролята си в ядреното възпиране на НАТО, а Франция също предприема стъпки за разширяване на ядрените си способности.
На този фон все по-често възниква въпросът дали действията на Запада могат да предизвикат нова оръжейна надпревара с Москва и Пекин.
Според CSIS обаче отговорът не зависи единствено от това колко оръжия ще разположат САЩ и съюзниците им, а преди всичко от начина, по който тези действия ще бъдат възприети от Русия и Китай.
Москва и Пекин не вярват на Вашингтон
Един от най-съществените изводи на изследването е, че възприятията за заплаха в Москва и Пекин са сравнително устойчиви и трудно се променят от решенията на САЩ или Великобритания.
Причината, според авторите, е дългогодишното недоверие към Съединените щати, както и вътрешнополитически и стратегически фактори в Русия и Китай.
Затова анализаторите очакват двете държави да продължат да разширяват стратегическите си арсенали независимо от това дали Вашингтон и Лондон разполагат допълнителни способности или проявяват сдържаност.
Това е особено важен извод, защото поставя под съмнение тезата, че едностранното ограничаване на западните ядрени сили непременно би предизвикало аналогична сдържаност от страна на Русия или Китай.
Има оръжия, които Москва и Пекин възприемат като особено опасни
Докладът обаче прави важно уточнение: не всички военни способности се възприемат еднакво.
И Русия, и Китай вероятно биха разглеждали значително разширяване на американската противоракетна отбрана на територията на САЩ като силно дестабилизиращ фактор. Причината е опасението, че подобни системи могат да поставят под съмнение способността им да нанесат ответен ядрен удар след евентуална първа атака.
За Москва особено провокативно би могло да бъде и разполагането на нови нестратегически способности в непосредствена близост до границата между Русия и НАТО. Разполагането на сили по време на вече възникнала криза също може да бъде възприето като значително по-ескалиращо, отколкото аналогични действия в мирно време.
Четири възможни сценария до 2030 г.
За изследването екипът на CSIS разработва четири сценария за развитието на американските и британските стратегически сили до 2030 г. – от продължаване на вече планираната модернизация до много по-мащабно увеличаване на ядрените и конвенционалните способности.
Сред разглежданите възможности са бомбардировачи B-21, подводници клас Columbia, ядрени крилати ракети с морско базиране, хиперзвукови системи, нови противоракетни способности, както и британски F-35A за участие в ядрената мисия на НАТО.
Изследването използва исторически данни и експертни работни срещи, за да оцени как руското и китайското ръководство вероятно би реагирало при всеки от тези варианти.
Русия и Китай биха реагирали различно
Според анализа Москва вероятно би заложила на дублиране на системите и асиметрични отговори, включително развитие на допълнителни способности извън традиционното ядрено противопоставяне.
При Китай очакванията са за по-различен модел – Пекин би могъл да разработва нови ядрени и неядрени способности, без непременно да ги обявява или разполага незабавно, а да изчака стратегически подходящ момент.
Възпирането и контролът над въоръженията трябва да вървят паралелно
Авторите не стигат до извода, че Западът трябва просто да се откаже от укрепването на възпирането си. Напротив – основната задача според тях е да се намери баланс между достатъчно силна отбрана и намаляване на опасността от погрешни оценки, неконтролирана ескалация и нова оръжейна надпревара.
Сред възможните мерки CSIS посочва географски ограничения за определени разполагания, по-голяма прозрачност, механизми за предварително уведомяване и стратегически диалог между петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Ключовото послание на доклада е, че ядреното превъоръжаване на Русия и Китай вероятно няма да бъде спряно само чрез западна сдържаност. Затова Вашингтон и европейските му съюзници трябва едновременно да поддържат надеждно възпиране и да отчитат кои конкретни действия Москва и Пекин могат да възприемат като подготовка за стратегическо надмощие или първи удар.
Източник: Center for Strategic and International Studies (CSIS), Project on Nuclear Issues (PONI), доклад “Risks of Racing: Russian and Chinese Perceptions of Strategic Competition in the Euro-Atlantic Region”, Heather Williams, Joseph Rodgers, Nicholas Adamopoulos, Lachlan MacKenzie и Elena Tiedens, август 2026 г. Пълният доклад е публикуван от CSIS.
