Полицейски акции, задържани кметове, обвинения за търговия с влияние и проверки на обществени поръчки разтърсиха местната власт. Правителството на Румен Радев обявява начало на мащабна борба с корупционните схеми, а ДПС говори за политическа репресия. Големият въпрос е дали държавата ще прекъсне порочните практики, или местната власт отново ще се превърне в терен за политическо преразпределение.
България е изправена пред събития, които могат да променят начина, по който се упражнява местната власт. В рамките на три последователни дни полицейски и прокурорски действия засегнаха кметовете на Сунгурларе, Белица и Кърджали. Почти едновременно с това приключи и мандатът на кмета на Горна Оряховица Николай Рашков, след окончателно установен конфликт на интереси и последвала оставка.
На пръв поглед това са различни случаи. При едни се разследва предполагаема престъпна дейност, при друг се проверяват обществени поръчки, а при трети има влязъл в сила административен акт за конфликт на интереси.
Но всички те поставят един общ въпрос: започва ли държавата действително да проверява как кметовете управляват обществените средства, кой получава общинските поръчки и как политическото влияние се превръща в икономическа власт?
Сунгурларе и Белица: от проверка на обществени поръчки до обвинения за престъпен сговор
На 20 октомври служители на ГДБОП и ДАНС проведоха акция в община Сунгурларе, при която беше задържан кметът Димитър Гавазов. Ден по-късно аналогични действия бяха предприети в Белица срещу кмета Радослав Ревански.
На 22 октомври Окръжната прокуратура в Бургас обяви, че двамата кметове и трето лице са привлечени като обвиняеми за престъпен сговор с цел извършване на търговия с влияние по чл. 321, ал. 6 от Наказателния кодекс.
Според обвинението сговорът е започнал в началото на 2024 г. и е продължил до 20 октомври 2026 г. Прокуратурата възнамерява да поиска постоянно задържане под стража на двамата кметове. Това не означава, че обвиненията са доказани.
Разследващите са иззели документи, свързани с обществени поръчки. Все още обаче не са публично изяснени всички конкретни договори, финансови потоци и предполагаемите действия на всеки обвиняем.
Това е съществената разлика между политическото говорене и наказателното производство. Обвинението за престъпен сговор не е равнозначно на доказано присвояване на публични или европейски средства.
Кърджали: проверка има, но задържане няма
На 22 октомври кметът на Кърджали Ерол Мюмюн беше отведен в полицията за даване на обяснения. Впоследствие МВР уточни, че не е бил задържан.
Проверките са свързани с обществени поръчки, като медийни публикации посочват сред проверяваните обекти проект за приют за бездомни животни на стойност над 3 млн. евро.
Мюмюн заяви, че ще съдейства на разследващите, но определи начина на отвеждането си като показен. До момента няма публично потвърдено ново обвинение срещу него.
Точно този случай показва защо обществото трябва да прави разлика между полицейска проверка, принудително отвеждане, задържане, повдигане на обвинение и осъдителна присъда.
Нито едно полицейско действие само по себе си не доказва престъпление.
Горна Оряховица: когато конфликтът на интереси води до загуба на мандат
Особено показателен е случаят с Николай Рашков, който на 20 октомври подаде оставка като кмет на Горна Оряховица.
Той е различен от разследванията в Сунгурларе и Белица. Тук не става въпрос за ново обвинение в престъпен сговор, а за окончателно установен конфликт на интереси.
Сметната палата съобщи, че решението на антикорупционната комисия е потвърдено от две съдебни инстанции. На 21 октомври Общинската избирателна комисия прекрати предсрочно правомощията на Рашков след подадената оставка.
Казусът е свързан със сделка за общинска собственост и участието на дружество, с което кметът е бил свързан.
Този случай показва, че контролът върху местната власт не се изчерпва с наказателното преследване. Конфликтът на интереси може да доведе до загуба на публична длъжност независимо дали има осъдителна присъда за престъпление.
Но трябва да се подчертае: няма установена връзка между оставката на Рашков и полицейските акции срещу кметовете от ДПС.
Лом и Варна: когато прокуратурата обвинява, а съдът поставя границите
През май 2026 г. Районният съд в Лом отстрани от длъжност кмета Цветан Петров по искане на прокуратурата. Поводът беше обвинение, че е предложил по 50 евро на 21 служители на общинско предприятие, за да гласуват за определена политическа партия и кандидат.
На 16 юни обаче Окръжният съд в Монтана отмени отстраняването и върна кмета на работа. Според съда не са били налице достатъчно основания той да бъде отстранен за нуждите на разследването. На 14 октомври делото срещу Петров беше отложено, като следващото заседание е насрочено за 10 ноември.
Показателен е и случаят с кмета на Варна Благомир Коцев. Срещу него и още четирима подсъдими беше образувано наказателно дело, свързано според обвинението с предполагаеми корупционни действия и финансиране на политическа дейност. На 30 юни Окръжният съд във Варна върна делото на прокуратурата заради установени процесуални нарушения.
Тези примери са важни по две причини.
Първо, показват, че наказателните производства срещу представители на местната власт не започват с октомврийските акции.
Второ, показват колко съществен е независимият съдебен контрол. Прокуратурата може да повдигне обвинение, но съдът е този, който решава дали са доказани предпоставките за конкретна процесуална мярка и в крайна сметка дали обвинението е основателно.
Започва ли действителна ревизия на публичните средства?
На 18 септември премиерът Румен Радев обяви, че правителството работи за пресичане на корупционните схеми чрез проверки на обществени поръчки, вътрешноведомствени трансфери и възможното използване на подставени лица.
Месец по-късно полицейските акции вече обхващат конкретни общини и договори. Следователно има основания да се говори за реално предприети контролни и разследващи действия, които съответстват на публично обявените намерения на кабинета.
Но това още не е доказателство за цялостна, независима и безкомпромисна борба с корупцията.
За да бъде направен подобен извод, обществото трябва да получи отговор на няколко въпроса.
Колко обществени поръчки са проверени? Каква е общата им стойност? Колко нарушения са установени? Колко средства са отклонени или неправомерно изплатени? Колко са възстановени? И най-важното — проверяват ли се всички общини по еднакви критерии, независимо от политическата принадлежност на кметовете?
Без подобна публична отчетност съществува риск броят на полицейските акции да бъде представян като основен измерител за успеха на антикорупционната политика.
А истинският резултат не се измерва с броя на белезниците, а с доказаните престъпления, възстановените средства и предотвратените бъдещи злоупотреби.
Радев срещу Пеевски
На 21 октомври премиерът Румен Радев заяви, че Пеевски и Борисов губят контрол върху финансовите потоци и че определени икономически зависимости започват да се разплитат.
Според министър-председателя акцията в Сунгурларе е начало на по-мащабни действия, а правителството няма да спре, докато правоохранителните органи не достигнат до организаторите на предполагаемите корупционни схеми.
От своя страна ДПС твърди, че действията срещу тримата кметове представляват политически натиск. Партията обяви намерение да сезира европейските институции.
Делян Пеевски отправи и конкретни твърдения, че на Радослав Ревански е бил оказван натиск да промени политическата си подкрепа в полза на „Прогресивна България“. ДПС поиска тези обстоятелства да бъдат проверени от прокуратурата.
Това е изключително сериозно обвинение.
Ако бъде доказано, че представители на държавната власт използват заплахата от наказателно преследване, за да принуждават избрани кметове да сменят политическата си принадлежност, подобно поведение би представлявало тежка злоупотреба с власт.
Ако обаче разследванията разкрият действителни престъпни зависимости, политическата принадлежност не може да служи като защита срещу наказателна отговорност.
И двете хипотези изискват доказателства, а не политически декларации.
Ще всее ли страх сред кметовете? И може ли този страх да промени политическата карта?
Тук се намира може би най-същественият въпрос.
Българските общини управляват значителен обществен ресурс: местни бюджети, държавни трансфери, европейско финансиране, общинска собственост, строителство, инфраструктура и услуги.
Кметовете играят ключова роля при определянето на приоритетите, възлагането на обществени поръчки и контрола върху тяхното изпълнение.
Затова всяко сериозно разследване срещу местната власт неизбежно може да има и политически последици.
Възможно е част от кметовете да станат значително по-предпазливи при подписването на договори, разплащанията, избора на изпълнители и отношенията с местни бизнесструктури.
Това би бил положителен ефект, ако произтича от осъзнаването, че законът се прилага еднакво към всички.
Но съществува и друга опасност.
Ако един кмет започне да вярва, че политическата лоялност му осигурява спокойствие, а опозиционната принадлежност го поставя под заплаха, тогава борбата с корупцията може да бъде възприета като инструмент за политическо подчинение.
Дали подобен процес действително протича в момента? Няма достатъчно публични доказателства, за да се направи този извод.
Но самото твърдение за предлагана политическа протекция срещу подкрепа за управляващите заслужава независима проверка.
Защото най-опасният възможен резултат би бил не прекратяване на корупционните практики, а смяна на политическата сила, която ги покровителства.
Тогава кметовете няма да бъдат стимулирани да работят по-законосъобразно. Ще бъдат стимулирани да търсят нов политически покровител.
А това би означавало подмяна, а не разграждане на модела.
Каква трябва да бъде ролята на прокуратурата?
Прокуратурата е изправена пред сериозен изпит за своята институционална независимост.
Нейната задача не е да потвърждава тезите на правителството, нито да опровергава твърденията на опозицията. Задачата ѝ е да събира доказателства, да установява обективната истина и да поддържа пред съда само обвинения, за които има достатъчна доказателствена основа.
При проверките на общински средства това предполага проследяване на цялата верига: от решението за възлагане на обществена поръчка, през избора на изпълнител и евентуалните анекси, до действително извършените дейности и окончателните плащания.
Особено внимание заслужават случаите, при които договорените количества не съответстват на реално извършените строителни работи, цените са необосновано завишени или обществените средства преминават през свързани лица.
При проекти с европейско финансиране трябва да се проверява и спазването на специалните правила за допустимост на разходите, финансови корекции и защита на финансовите интереси на Европейския съюз.
Това изисква експертизи, документи, банкови данни, свидетелски показания и законосъобразно събрани доказателства. Пресконференциите не могат да заместят тази работа.
Какво очаква обществото от кметовете и държавата?
Гражданите имат основание да настояват за действителна отчетност. От кметовете — защо определена фирма печели поръчка, колко струва обектът, защо изпълнението се забавя и какво е получено срещу платените пари.
От правителството — да не използва държавните институции като средство за партийна конкуренция. От МВР и ДАНС — да проверяват професионално всички достоверни сигнали, независимо кой стои зад тях. От прокуратурата — да разследва както предполагаемите корупционни престъпления, така и евентуалните опити за политически натиск. От съда — да гарантира равенството пред закона, презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес.
Особено важна е прозрачността на резултатите. Публичните регистри на обществените поръчки, одитните доклади, констатациите на Агенцията за държавна финансова инспекция и окончателните съдебни решения трябва да позволяват на гражданите да проследят не само кой е проверяван, но и какво действително е установено.
Истинският тест пред Румен Радев предстои
Последните събития показват засилена активност на правоохранителните органи по случаи, свързани с местната власт. Изявленията на премиера сочат, че правителството представя този процес като важна част от своята антикорупционна политика.
Но дали става въпрос за исторически обрат, ще стане ясно не от политическите послания, а от резултатите.
Ако проверките обхванат всички политически сили, ако незаконно изразходваните средства бъдат установени и възстановени, ако виновните получат справедливи наказания след доказване на обвиненията и ако общините започнат да работят при по-високи стандарти за прозрачност, обществото ще има основание да говори за действителна промяна.
Ако обаче разследванията се концентрират избирателно, ако политическата принадлежност се превърне във фактор за институционалното отношение и ако след смяна на партийното знаме старите практики продължат, тогава България няма да е преодоляла корупционния модел.
Тя само ще е променила неговите политически бенефициенти.
Кметът не е собственик на общината. Обществената поръчка не е партийна каса. Европейските средства не са награда за политическа вярност. А прокуратурата не бива да бъде нито щит за управляващите, нито оръжие срещу опозицията.
Именно това трябва да бъде критерият, по който обществото оценява случващото се.
Защото истинската борба с корупцията не е тази, при която кметовете се страхуват от управляващата партия. Истинската борба с корупцията е тази, при която всеки кмет се съобразява със закона — независимо коя партия управлява държавата.
Анализ на „Мандат Нюз“ | 22 октомври 2026 г.
Източници и документална основа
Основни източници: официалните позиции на Министерския съвет от 18 септември и 21 октомври 2026 г.; съобщението на Окръжната прокуратура – Бургас от 22 октомври, отразено от bTV; решенията на ОИК – Горна Оряховица и информацията на Сметната палата; съобщенията на Окръжен съд – Варна; БТА, БНР, bTV и други медийни публикации.
Разгледаните случаи са подбрани според документалната им значимост. Анализът не представлява пълен национален регистър на всички производства срещу кметове на общини и кметства. Обвиненията срещу конкретните лица не се приемат за доказана вина. За предполагаемото политическо принуждаване няма представени публично потвърдени доказателства, които да позволяват категоричен извод
