Студентското движение на поколението Z в Сърбия постигна това, което опозиционните партии в страната не успяха да направят за 14 години – да отстрани от власт един от най-утвърдените популистки и авторитарни лидери в Европа.
Но след като спечели убедително парламентарните избори миналия месец с около 53% от гласовете и сложи край на властта на Александър Вучич, сега предстои трудната част. Може ли движение, създадено да се противопоставя на властта, да управлява?
„Когато решиш един проблем, се появяват още три“, заяви студентката по културология Тара Благоевич, докато преминаваше през белградския площад „Славия“, един от центровете на протестите срещу Вучич. „Решихме един проблем. Сега имаме други проблеми.“
Самите студенти няма да заемат нито едно място в парламента. Вместо това те лично са подбрали необичаен състав от кандидати, повечето от които са хора извън политиката, включително кардиолог, бивш управител на централната банка, баскетболна легенда и оперна певица.
Към тях се присъединяват десетки университетски преподаватели, по-свикнали с лекционните зали, отколкото с коридорите на властта. Повечето никога не са заемали политически постове.
Студентското движение все още не е избрало министър-председател, още по-малко е съставило кабинет или дори е решило как може да влияе върху депутатите, които доведе на власт. То трябва също да намери начин да запази единството на политически разнородния си блок, включващ националисти, либерали и леви представители.
„Това, което ни липсва като опит, ще компенсираме с почтеност“, заяви Катарина Шчепанович, учителка по английски език в гимназия, избрана от студентската листа. „Учимо се в движение.“
Политическият обрат в Сърбия, предвождан от поколението Z, има значение далеч отвъд Балканите. Той поставя на изпитание способността на младежките движения да превръщат протестите в изборни победи, а след това да изграждат работещи правителства.
В цяла Европа десетки хиляди хора се включиха в протести, предвождани от поколението Z, в Германия в събота, докато студентските демонстрации във Франция прераснаха в по-широко движение, свързано с образованието и разходите за живот.
На други места през последните години младежки въстания разтърсиха политическите елити, подхранвани от гнева срещу корупцията, дълбокото недоверие към политическите среди и организационната сила на социалните мрежи. В Бангладеш студентите помогнаха за свалянето на министър-председател, но на последвалите избори победи утвърдена партия. В Непал по-нова партия спечели убедително властта след протестите на поколението Z. В Мадагаскар военните поеха властта след бунт.
Студентското движение в Сърбия може да донесе положителна промяна за страната, но „ще се изправи пред огромни предизвикателства, включително да оправдае очакванията на избирателите си, да запази единството на движението и да състави правителство, като същевременно съхрани, доколкото е възможно, колективния си подход“, заяви Майкъл Дейвънпорт, бивш посланик на Европейския съюз и Великобритания в Сърбия. „Те ще бъдат подложени на изпитания на всички фронтове.“
Политическият обрат дава на Сърбия, балканска държава с около 6,5 милиона жители, която отдавна е разкъсвана между ЕС и Русия, възможност да възстанови демократичните си институции и да съживи замрелите си амбиции за присъединяване към ЕС.
Победата обаче не означава непременно геополитическа преориентация. Студентите се противопоставят на санкции срещу Москва, като посочват зависимостта на Сърбия от руския газ и спомените за санкциите срещу собствената им страна през 90-те години. Движението също така поддържа позицията, че Косово, което обяви независимост през 2008 г., остава част от Сърбия.
Кандидати, подкрепени от студентите, предложиха в бъдеще да се проведе референдум за членството на Сърбия в ЕС, въпреки че това не е част от официалната предизборна платформа на движението. Благоевич заяви, че новото правителство ще прилага на практика демократичните стандарти на ЕС.
Първоначално студентите изобщо не са си поставяли за цел да поемат властта. Те искали отговори за трагичен инцидент.
На 1 ноември 2024 г. козирка се срути на наскоро ремонтираната железопътна гара във втория по големина град на Сърбия, Нови Сад, като причини смъртта на 16 души. За много сърби това се превърна в символ на предполагаемата корупция и на държава, която не е успяла да защити гражданите си.
Студентите поискаха разследвания и търсене на отговорност, окупираха университети и организираха мълчаливи бдения в цялата страна. Масов митинг около белградския площад „Славия“ през март 2025 г. привлече стотици хиляди хора и се превърна в един от най-големите протести в съвременната сръбска история.
Недоволството беше по-дълбоко от инцидента на железопътната гара. Сръбската прогресивна партия на Вучич управляваше от 2012 г., докато той доминираше политическия живот първо като министър-председател, а след това като президент. Критиците обвиняваха администрацията му в оказване на натиск върху съдебната власт и контрол върху голяма част от медиите. Правителството му отхвърляше обвиненията, представяйки протестите като заплаха за стабилността. Представители на партията му не отговориха на искането за коментар за тази статия.
Деян Шошкич, бивш управител на централната банка, включен в подкрепената от студентите листа, разказа, че е бил очернян от проправителствени медии заради критиките си към икономическата политика. Според него протестите са били насочени към възстановяване на работата на институциите, а не просто към замяната на едни политици с други.
„Сега не е време за класическа политика“, заяви той в Стопанския факултет на Белградския университет, докато студентите преминаваха през коридорите на път за сутрешните лекции. „Класическата политика идва, след като възстановиш нормалното и правилно функциониране на държавата.“
За Благоевич политическите протести са семейна традиция. Тя си спомня, че баба ѝ е протестирала като студентка по стоматология през 1968 г., а леля ѝ, студентка по архитектура, е участвала в демонстрациите през 90-те години.
Благоевич се присъединява към студентите, които се организират чрез пленуми – открити събрания в университетските факултети, на които участниците обсъждат и гласуват решения. Представителите, избрани от тези събрания, координират протестите, медийната стратегия и впоследствие предизборната кампания чрез работни групи и разговори в „Телеграм“ и „Сигнал“.
Лука Максич, 23-годишен студент във Факултета по организационни науки на Белградския университет, се включва в университетска блокада през декември 2024 г. по настояване на приятел. Събрали се около 800 негови колеги. Гледката запали „пламък в мен“, разказа той.
Два месеца по-късно се включва в двудневен студентски поход до Нови Сад. Когато участниците в шествието влизат в града, от прозорците на жилищните сгради звучат песни, фойерверки осветяват улиците, а множествата ги приветстват.
„Беше въпрос на време това правителство да падне“, мислел си Максич.
През май 2025 г., убедени, че само уличният натиск няма да доведе до промяна, студентите поискаха предсрочни избори. Те се отправиха към градове и села в цялата страна, събираха подписи и набираха наблюдатели за избирателните секции. Децентрализираните им събрания затрудняваха правителството да се насочи срещу един-единствен лидер или да сключи споразумение за прекратяване на кампанията.
Но същата тази структура сега създава дилема.
Максич заяви, че включването на студенти в изборната листа е носело риск да ги противопостави един на друг и да разцепи движение, изградено без лидери.
„Възможността студентите да влязат в парламента би създала своеобразна битка между тях“, заяви той.
Имало и по-прагматично съображение – спечелването на гласове.
„Едно е да подкрепяш студенти, които протестират по улиците и маршируват из Сърбия, а съвсем друго действително да гласуваш за група 18-22-годишни младежи, които да управляват страната“, заяви белградският политически анализатор Александър Ивкович.
Затова студентите подбраха 250 кандидати – предимно учители, университетски преподаватели и други специалисти, на чиято експертиза имаха доверие. След избирането си обаче новите депутати отговарят пред избирателите и конституцията, а не пред студентските събрания.
„Не можем пряко да влияем върху решенията им всеки ден“, заяви Благоевич. „Но определено няма да изчезнем.“
Предизборната платформа на студентите обещава независими прокурори, по-прозрачни обществени договори, деполитизирани държавни агенции и по-свободни медии. След изборите ръководителят на сръбската национална обществена телевизия подаде оставка, а водещ в регионална обществена медия се извини в ефир за дългогодишното едностранчиво отразяване.
„Затваряхме си очите“, заяви водещият пред зрителите. „Не бяха задавани правилните въпроси.“
Но реформирането на съдебната система, прокуратурата и регулаторните органи може да се окаже по-трудно. Според консултантската компания за политически риск Teneo много от тях се контролират от органи, в които участват назначени лица, свързани с Вучич. Шчепанович, учителката по английски език, очаква ожесточена съпротива „отвътре“ в държавната администрация. Очаква се съюзът на Вучич да разполага с около 100 места.
В крайна сметка новата коалиция ще бъде оценявана не само по институциите, които реформира, но и по възможностите, които създава за младите сърби, довели я на власт. Според официалната статистика младежката безработица през второто тримесечие е била 22% при общо равнище от 7,2%.
Докато похапваше гурманска плескавица – традиционно сръбско печено кюфте със сирене и подправки – в любимото си заведение в Белград, Максич предложи по-прост измерител на победата за човек, който е помогнал за свалянето на силен лидер.
„Искам да живея в Сърбия“, заяви той. „Искам много хора като мен да останат тук.“
Източник/Снимка: БГНЕС
