Маслото се продава с надценка до 125%, кашкавалът – до 99%, а сиренето – до 95%. Мая Манолова настоява за законови ограничения и предупреждава, че високите цени удрят едновременно потребителите и българските производители.
Шокиращи разлики между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти установиха проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги. При някои стоки надценките достигат 150%, съобщи председателят на комисията Мая Манолова в ефира на БНТ на 11 октомври.
Особено тревожни са резултатите при млечните продукти – едни от най-често купуваните храни от българските домакинства. При кашкавала надценките достигат 99%, при сиренето – 95%, при прясното мляко – 99%, а при маслото – цели 125%.
Това означава, че продукт, доставен на търговеца за 2 евро, при надценка от 150% може да достигне цена от 5 евро на щанда.
Манолова определи установените разлики като скандални и отправи остри критики към ценовата политика на големите търговски вериги.
Според нея ситуацията е особено несправедлива на фона на ограничената покупателна способност на българските граждани. Тя посочи, че въпреки сравнително ниските доходи в страната цените на определени млечни продукти са сред най-високите в Европа.
Свободен пазар или ценови произвол?
Председателят на КЗП оспори аргумента, че високите търговски надценки са естествен резултат от свободния пазар.
По думите ѝ подобни разлики между доставните и крайните цени показват сериозни изкривявания, които изискват държавна намеса.
Като пример тя посочи Хърватия, Румъния и Унгария, където са прилагани ограничения върху надценките за определени основни хранителни продукти.
Манолова настоя за законодателни промени, които да дадат повече възможности на контролните органи да реагират при необосновано оскъпяване на храните.
Високата надценка сама по себе си обаче не представлява автоматично нарушение на закона. За налагането на санкция е необходимо да бъдат установени конкретни нарушения, включително нелоялни търговски практики или необосновано увеличение на цените в случаите, предвидени от законодателството.
Допълнителни такси също оскъпяват храните
Проверките поставят въпроси и за други разходи, които според КЗП могат косвено да се прехвърлят върху потребителите.
Един от тях са таксите за обработка на електронните ваучери за храна. Според Манолова те могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато разходите при стандартно картово плащане обикновено са значително по-ниски.
Друг проблем са разходите за касетки при доставките на плодове и зеленчуци. По думите ѝ освен депозит производителите заплащат и наем от 1,20 евро за касетка, което може да доведе до допълнително оскъпяване на продукцията с 10–20%.
По тези въпроси Манолова заяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Българските производители също са под натиск
Високите търговски надценки и условията за доставка поставят под натиск не само потребителите, но и местните земеделски производители.
Манолова обърна внимание на случаите, в които българска продукция трудно намира място в големите вериги, докато магазините предпочитат вносни стоки.
КЗП и Българската агенция по безопасност на храните проверяват и съмнения за подвеждащо обозначаване на произхода на картофи, предлагани като български, но за които има подозрения, че са внесени от Гърция.
Очакват се резултатите от проверките в пет големи вериги
През настоящата седмица КЗП трябва да представи подробните резултати от проверките в пет големи търговски вериги.
Очаква се информация както за надценките на основни хранителни продукти, така и за стоките в промоция и продуктите от инициативата „Кошница с грижа“.
Засега не са представени публично пълните сравнителни данни за отделните вериги и проверените продукти.
Големият въпрос остава дали държавата ще предприеме реални мерки за защита на потребителите, или разликата между цената на производителя и тази на касата ще продължи да се увеличава.
Защото зад процентите и търговските отчети стоят ежедневните покупки на милиони български граждани, за които храната заема съществена част от семейния бюджет.
Източници: БНТ – интервю с Мая Манолова, 11.10.2026 г.; БНР – информация за проверките на КЗП/Снимката е илюстративна
