Конституционният съд потвърди, че задължителното отнемане в полза на държавата на имущество, послужило за извършване на умишлено престъпление, не противоречи на Конституцията. Решението е постановено на 27 октомври 2026 г. и поставя важни въпроси за границите между защитата на частната собственост и обществения интерес.
Конституционният съд отхвърли искането на Районния съд – Плевен за обявяване на противоконституционност на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс.
Съгласно тази разпоредба в полза на държавата се отнема имущество, което е собственост на виновния и е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление. Ако имуществото липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.
Защо се стигна до Конституционния съд?
Производството е образувано по искане на съдия Димитър Кирилов от Районния съд – Плевен във връзка с наказателно дело за кражба на три бали люцерна.
По случая прокуратурата е поискала отнемането на автомобил и ремарке, използвани при извършването на престъплението.
Казусът поставя съществения въпрос дали е справедливо държавата задължително да отнеме имущество със значително по-висока стойност от предмета на престъплението, без съдът да има възможност да съобрази конкретните обстоятелства.
Какво решиха конституционните съдии?
Конституционният съд приема, че отнемането на имущество по разглежданата разпоредба представлява мярка на държавна принуда, а не наказание.
Поради това правилата за определяне и индивидуализация на наказанието не се прилагат спрямо тази мярка.
В заседанието участват всички 12 конституционни съдии. Докладчик по делото е съдия Надежда Джелепова, а съдия Соня Янкулова подписва решението с особено мнение.
Какво означава решението за автомобилите на пияни и дрогирани водачи?
Важно е да се направи разграничение.
Решението не разглежда пряко конституционосъобразността на чл. 343б, ал. 5 от НК, който предвижда отнемане на моторни превозни средства при определени престъпления, свързани с управление след употреба на алкохол или наркотични вещества.
Въпреки това произнасянето има значение за общия правен режим на отнемането на имущество, използвано за престъпления.
Законност и справедливост – къде е границата?
Решението повдига принципен въпрос: трябва ли всяко имущество, използвано за извършването на престъпление, да бъде отнемано задължително, независимо от стойността му?
От една страна, подобна мярка преследва легитимната цел да противодейства на престъпността и да предотвратява използването на имущество за противоправни действия.
От друга страна, остава въпросът за съразмерността между тежестта на извършеното престъпление и имуществените последици за извършителя.
С решението си Конституционният съд оставя в сила задължителното отнемане по чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК, като приема, че то е самостоятелна принудителна мярка, различна от наказанието.
Източници: Конституционен съд на Република България – конституционно дело №11/2026 г., решение от 27.10.2026 г.
