Стремежът на канадския премиер Марк Карни да изгради глобален съюз на средните по сила държави се сблъсква с проблем — Европа.
Карни иска да помогне за изграждането на нов световен ред, който да уравновеси мощта на САЩ и Китай. Неговата визия обаче зависи от нов тип отношения с Европа, която изобщо не се възприема като средна по сила глобална играчка.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен има различна визия: изграждане на блок с център Брюксел, който да разширява икономическото и геополитическото влияние на ЕС, като началото бъде поставено с Канада. Идеята е да се създаде възможност Съюзът да се превърне в „глобален център на тежестта за либералните демокрации“, заяви високопоставеният европейски депутат Зигфрид Мурешан.
Противоположните визии ще бъдат подложени на изпитание тази седмица, когато Карни и фон дер Лайен ще се срещнат в Монреал на среща на върха, чиято цел е да очертае нов курс за трансатлантическите отношения. И двамата искат да покажат, че могат да просперират в свят, преобърнат от политиката на американския президент Доналд Тръмп. Те обаче имат различни представи за това необичайно ново партньорство и се сблъскват с политическа съпротива, която може да ограничи възможностите му.
Предложението на фон дер Лайен за „асоциирано членство“ в ЕС изненада представители от двете страни на Атлантика. Четирима дипломати заявиха пред POLITICO, че не са били консултирани, преди тя да лансира идеята в речта си за състоянието на Съюза. По думите им не е ясно какво означава това определение, което все още не е конкретизирано. Междувременно Германия поведе съпротивата срещу плана.
„Определено поставихме каруцата пред коня“, заяви един от дипломатите. „Обявяваме нещо, а след това започваме да мислим как да го разработим в детайли.“
Тръмп определи идеята за членство като „смехотворна“, но същевременно заплаши с „много сериозни мита“, ако тя бъде реализирана. Това е напомняне, че лидерите, търсещи алтернативи на Вашингтон, трябва да внимават да не провокират Белия дом.
От Карни и фон дер Лайен се очаква да постигнат в Монреал повече от символична среща на либералните демокрации. На първо място те трябва да изяснят какво означава „асоциирано членство“ и да преодолеят съпротивата в европейските столици, които бяха изненадани от плана на председателката на ЕК.
Миналия месец посланикът на Канада в ЕС Джонатан Уилкинсън заяви пред POLITICO, че прекалено голямо внимание се отделя на самото определение, което е било оповестено преждевременно. В реч пред европейските депутати в Страсбург Карни определи отношенията между Канада и ЕС като „съюз за бъдещето“.
Уилкинсън заяви, че канадско-европейският проект ще покаже на други демократични държави как могат да задълбочат партньорствата си. „Това е тясно свързано с онова, за което Карни говори в Давос – и след Давос.“
Карни, фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща разполагат с два дни, за да очертаят следващите стъпки, докато външната политика на САЩ продължава да подлага на изпитание геополитическите отношения в навечерието на междинните избори, които ще повлияят на последните две години от мандата на Тръмп.
Икономическите различия
Отава разглежда ЕС като естествен партньор в усилията си да диверсифицира търговията и да намали зависимостта си от САЩ. Двете страни вече имат споразумение за свободна търговия, чиито възможности според тях не се използват достатъчно.
Лидерите, които ще се съберат в Монреал тази седмица, ще отбележат десетата годишнина от търговското споразумение между Канада и ЕС, известно като CETA. Девет държави членки на Съюза обаче все още не са го ратифицирали — показател за трудностите при превръщането на политическите декларации в реални резултати.
„Имаме общи предизвикателства и много повече общи възможности“, заяви канадският министър на международната търговия Маниндер Сидху пред журналисти миналата седмица в Дъблин, където бе поканен да участва в неформална среща на търговските министри на ЕС. Срещата даде предварителна представа как би могла да изглежда една по-тясно интегрирана Канада.
„Канада иска да бъде най-надеждният партньор на Европа“, добави Сидху.
По думите му степента на използване на CETA в отделните държави членки на ЕС варира между 60% и 80%, което показва, че има значителен потенциал за подобрение, но и трайни предизвикателства. „Знаем, че има възможности за растеж.“
Предложението на фон дер Лайен за асоциирано членство е било посрещнато хладно от държавите членки, заяви високопоставен представител на ЕС. Според него срещата на върха ще бъде насочена предимно към практическите действия и към използването на реалния потенциал на споразумението CETA, което се прилага временно от 2017 г.
Търговските преговори между Брюксел и Отава наподобяват дълъг списък с взаимни оплаквания.
На среща през октомври миналата година ЕС изрази недоволство от канадските данъци, които според Брюксел засягат непропорционално европейските автомобилни производители, непрозрачните квоти за внос на сирене, тромавите правила за козметичните продукти и смятаните за дискриминационни провинциални данъци и надценки върху европейските вина и спиртни напитки.
Канада, от своя страна, предупреди, че европейските правила срещу обезлесяването могат да натоварят износителите ѝ. Отава постави под въпрос и въздействието на въглеродния граничен налог на ЕС и настоя за по-широко признаване на канадските стандарти, включително в областта на изкуствения интелект.
Високопоставеният представител на ЕС определи отношенията като ограничени от „проблеми и неизпълнени обещания“, които трябва да бъдат разрешени, за да има напредък.
Предстоят и други препятствия. Докато Канада и ЕС обсъждат по-тясно икономическо и отбранително партньорство, и двете страни провеждат индустриални политики, които могат да изключат компаниите на другата страна от доходоносни обществени поръчки. Така натрупването на търговски бариери може постепенно да подкопае отношенията.
Брюксел изразява загриженост относно инициативите на Отава за насърчаване на покупките на канадски стоки („Купувай канадско“) и съвместимостта им със споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.
„Някои държави членки не харесаха инициативата на Карни „Купувай канадско“, заяви европейският представител.
Канада също не е сигурна дали нейните компании ще могат да се възползват от предвидените в ЕС преференции за европейски производители. Те са част от предложен законодателен пакет за индустрията, който цели насочване на публичните средства за обществени поръчки към европейски компании. В ЕС има разногласия дали тези преференции да бъдат разширени и към надеждни търговски партньори — въпрос, който се очаква да бъде обсъден в Монреал.
Канадските бизнес лидери признават, че инициативата „Купувай канадско“ има вътрешнополитическа привлекателност на фона на заплахите на Тръмп, но предупреждават, че ще са необходими компромиси.
„Този въпрос трябва да бъде решен, за да задълбочим отношенията, особено по отношение на индустриалното сътрудничество“, заяви пред POLITICO Марк Камилери, президент на Асоциацията за търговия и инвестиции между Канада и ЕС.
Камилери сравни десетгодишното споразумение CETA с градина, обрасла с плевели.
„Болно ми е да виждам как достъпът до пазарите се ограничава от преференциите, които въвеждат Канада и Европа“, каза той.
Натискът нараства
Европейските и канадските лидери са под натиск да постигнат конкретни резултати тази седмица и да докажат, че държавите, които не са хегемони, могат да оцелеят и да просперират в епоха на съперничество между великите сили. Именно определението „нехегемони“ използва Карни в речта си в Давос.
Канадците подкрепят по-тесните отношения с Европа. ЕС обаче е изправен пред собствени политически затруднения — от сложните преговори за бюджета на Съюза до нарастващото влияние на десни популистки движения в някои от най-големите европейски икономики.
Един от вероятните резултати от срещата е ново споразумение за цифрова търговия. Преговорите започнаха през март и продължаваха и миналата седмица. В проекта обаче липсват съществени текстове за изкуствения интелект, което налага двете страни да търсят други области за сътрудничество, включително чрез предложения от ЕС Закон за развитието на облачните технологии и изкуствения интелект.
Тази инициатива цели да намали зависимостта от американските технологични гиганти, но крие риск от ново напрежение с Вашингтон.
Според представител на ЕС Европейската комисия също настоява Канада да се присъедини към програмата „Еразъм+“ за студентски обмен. Карни вече публично изрази интерес към подобна възможност.
Амбициите на Брюксел обаче са по-големи. ЕС настоява Канада да увеличи финансовата си подкрепа за Украйна — изпитание за готовността на Отава да поеме по-голяма част от тежестта за сигурността.
За фон дер Лайен подобен ангажимент би бил успех. Такъв би бил и резултатът, ако срещата приключи с обещание от Карни да проучи предложението ѝ за „асоциирано членство“ — или за каквото и да бъде наречено то в крайна сметка.
Източник/Снимка: БГНЕС
