Партията, подкрепяща Владимир Путин, взема 57,83% при над 95% обработени протоколи; ЕС и Украйна отхвърлят вота и резултатите в окупираните украински територии
Управляващата в Русия „Единна Русия“ върви към най-голямата парламентарна фракция в историята си. При обработени 95,18% от протоколите партията получава 57,83% от гласовете, а предварителното разпределение ѝ дава 355 от общо 450 места в Държавната дума. Това означава запазване на конституционното мнозинство.
Вотът, проведен между 18 и 20 септември 2026 г., е първият парламентарен избор в Русия след началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. Reuters отбелязва, че президентът Владимир Путин представи изборите и като тест за обществената подкрепа за политиката на властта в условията на продължаващата война.
Рекордна парламентарна група
Според обявените от председателя на руската Централна избирателна комисия Ела Памфилова предварителни резултати, след „Единна Русия“ се нарежда Комунистическата партия на Руската федерация с 13,81%. Либерално-демократическата партия получава 8,98%, а „Нови хора“ – 7,96%. Данните остават предварителни.
При сегашното разпределение „Единна Русия“ получава 355 депутати, комунистите – 40, ЛДПР – 25, а „Нови хора“ – 20. „Справедлива Русия“ е непосредствено под петпроцентната бариера с 4,96% при този етап от преброяването.
За сравнение, „Единна Русия“ разполагаше с 315 места след изборите през 2007 г., 343 след вота през 2016 г. и 324 след изборите през 2021 г. Ако сегашните 355 мандата бъдат потвърдени окончателно, това ще бъде рекорден резултат за партията по брой депутати.
Официално обявената избирателна активност е 59,32%. Окончателните резултати няма да бъдат утвърдени преди 25 септември, като дотогава Централната избирателна комисия трябва да разгледа евентуалните жалби.
ЕС: изборите показват „задълбочаваща се ерозия на демокрацията“
Европейският съюз излезе с остра позиция след вота. В официално изявление от 21 септември ЕС заявява, че изборите са се провели в условията на „продължаваща и задълбочаваща се ерозия на демокрацията в Русия“, като посочва ограничаването на политическата конкуренция и изключването на кандидати от „Яблоко“ от федералната партийна листа. ЕС отбелязва и че Русия не е поканила наблюдатели на ОССЕ.
От Брюксел са категорични по отношение на гласуването, организирано от Русия в Крим и Севастопол, както и в окупираните части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. ЕС определя провеждането му като нарушение на международното право и заявява, че няма да признае нито организирането на тези избори на украинска територия, нито резултатите от тях.
Киев: „фарс на окупационната държава“
Украинското външно министерство също отхвърли гласуването в окупираните територии. В официалната си позиция Киев го нарече „фарс на държавата окупатор“ и заяви, че то не създава правно основание за разширяване на руската юрисдикция върху която и да е част от международно признатата територия на Украйна.
Така изборите затвърждават огромното парламентарно мнозинство на „Единна Русия“, но протичат на фона на сериозни международни критики към политическата среда в Русия и категорично непризнаване от ЕС и Украйна на гласуването, проведено в окупираните украински територии.
Важно уточнение: твърдението, че „ЕС не признава резултата от руските избори изобщо“, е по-широко от официалната позиция. ЕС изрично заявява, че не признава провеждането и резултатите от гласуването в окупираните територии на Украйна, като едновременно с това отправя тежки критики към условията, при които е проведен целият вот в Русия.
Източници: Reuters – предварителни резултати и 355 мандата; Централна избирателна комисия на Русия, цитирана от Interfax и РБК; Съвет на ЕС – официална позиция от 21 септември 2026 г.; Министерство на външните работи на Украйна – позиция от 18 септември 2026 г.
