Танкер гори край Сочи, търговски кораби бяха ударени край България, а други плавателни съдове станаха мишена около украинските пристанища. Поредицата от инциденти поставя все по-тревожен въпрос – превръща ли се Черно море от търговска артерия в нов фронт на войната между Русия и Украйна?
Нов сериозен инцидент разтърси Черно море. Петролният танкер Aframax Rio, плаващ под либерийски флаг, беше обхванат от огромен пожар край руския курорт Сочи след атака с безпилотно морско средство, съобщи руското Министерство на транспорта.
На борда са се намирали 23-ма души, всички граждани на Индия. Екипажът е бил спасен и няма информация за пострадали. Огромен стълб от черен дим се е виждал от брега, а достъпът до част от крайбрежието е бил ограничен.
Русия определя случилото се като атака с морски дрон. Към момента няма независимо потвърждение кой е изпратил безпилотното средство, нито официално поемане на отговорност от Украйна.
Инцидентът обаче вече трудно може да бъде разглеждан изолирано.
Само ден по-рано два цивилни търговски кораба бяха ударени от дронове в българската изключителна икономическа зона. Един от тях – плаващият под флага на Того Alfa Watan – потъна, а другият – Able, плаващ под флага на Палау, беше повреден. Българските власти разследват произхода на дроновете, а Украйна обвини Русия. Москва засега не е поела отговорност.
От война по суша към война за морските коридори
Поредицата от атаки показва една все по-ясна тенденция – Черно море постепенно се превръща в самостоятелно бойно пространство.
Причината е проста: контролът върху морските маршрути има огромно икономическо и военно значение.
За Украйна Черно море е основна връзка със световните пазари. През пристанищата около Одеса преминават значителна част от износа на зърно, растителни масла, метали и други стоки.
За Русия морето е ключово както за военната инфраструктура, така и за износа на петрол и други суровини.
Затова ударите по пристанища, танкери, товарни кораби и логистични центрове имат значение далеч отвъд самото унищожаване на един конкретен кораб.
Те могат да се превърнат в средство за икономическо задушаване на противника.
Русия през последните месеци засили атаките срещу пристанищната и транспортната инфраструктура на Украйна. Reuters съобщава, че ударите силно затрудняват износа през украинските черноморски пристанища.
Опит за отрязване на Украйна от Черно море?
Това е една от възможните стратегически цели.
Ако корабособствениците започнат да възприемат украинските пристанища като прекалено опасни, не е необходимо Русия физически да затвори всеки морски коридор.
Достатъчно е рискът да стане прекалено голям.
Застрахователните премии скачат. Собствениците отказват да изпращат кораби. Екипажите не желаят да плават в района. Търговията се забавя или спира.
Така може да бъде постигнат ефект, близък до морска блокада, без формално да бъде обявена такава.
Но същата логика важи и в обратната посока.
Атаките срещу руски танкери или кораби, свързвани с т.нар. руски „сенчест флот“, могат да ударят един от основните източници на приходи за Москва – износа на петрол.
Aframax Rio е включен в украински санкционни списъци заради предполагаема връзка с руския „сенчест флот“.
Това прави инцидента край Сочи още по-важен.
Ако бъде потвърдено, че става дума за целенасочена военна атака, тя би показала, че войната за морските икономически маршрути се разширява и към източната част на Черно море.
Провокация или нов етап от войната?
На този етап е твърде рано да бъде направен категоричен извод.
Особено опасно е, че при част от атаките произходът на дроновете не е независимо установен.
Това отваря пространство за взаимни обвинения, дезинформация и политическа манипулация.
Но независимо кой стои зад отделните удари, натрупването на подобни инциденти създава реален риск от грешна преценка.
Един дрон може да удари кораб под флага на държава, която няма нищо общо с конфликта.
Може да загинат граждани на трета държава.
Може да бъде засегната пристанищна или друга инфраструктура на страна член на НАТО.
И точно тук започва най-опасната част от уравнението.
Как България може да бъде въвлечена
Атаката в българската изключителна икономическа зона вече показва колко близо войната е стигнала до българските интереси.
Трябва обаче да се направи важна разлика.
Изключителната икономическа зона не е равнозначна на териториални води.
Следователно атака срещу кораб там сама по себе си не означава автоматично нападение срещу територията на България или автоматично задействане на член 5 от Северноатлантическия договор.
Но политическият и военният риск рязко се увеличава.
Ако оръжие попадне в български териториални води, причини жертви на българска територия или порази военен или цивилен обект в страната, ситуацията би станала много по-сериозна.
Затова ключовият въпрос вече не е само кой атакува корабите, а докъде могат да стигнат тези атаки.
Най-опасният сценарий – война по погрешка
Историята показва, че големите конфликти невинаги се разширяват заради предварително взето решение.
Понякога това става вследствие на поредица от действия и ответни действия.
Един удар води до друг.
Следва ответна атака.
След това идва погрешно разпознаване на цел.
Загиват граждани на трета държава.
Тя предприема ответни мерки.
И конфликтът постепенно излиза извън първоначалните си граници.
Именно затова настоящата ситуация в Черно море е толкова чувствителна.
Европейската комисия вече определи атаките срещу гражданското корабоплаване като неприемливи и предупреди за опасностите за търговските кораби и техните екипажи.
Черно море вече не е периферия на войната
Ударът край Сочи, атаките в българската икономическа зона и нападенията около украинските пристанища очертават една все по-ясна картина.
Войната постепенно се измества към морските комуникации.
Там залогът не е само военен.
Залогът са петролът, зърното, международната търговия, пристанищата и свободата на корабоплаването.
А когато цивилните търговски маршрути започнат да се превръщат в цели, рискът вече не засяга само Русия и Украйна.
Той засяга България, Румъния, Турция и всички държави, чиито кораби и граждани преминават през Черно море.
Най-голямата опасност не е, че утре непременно ще започне пряк сблъсък между Русия и НАТО.
По-реалният риск е постепенната нормализация на атаките срещу цивилното корабоплаване – докато един следващ удар не пресече граница, от която връщането назад ще бъде много по-трудно.
Източници: Reuters, Associated Press, The Guardian, Kyiv Independent
