Младежът е обвинен, че е използвал изкуствен интелект за кибератаки, а откраднатата информация е била продавана чрез „Телеграм“ срещу криптовалути. Защитата оспорва доказателствата.
31 октомври 2026 г.
19-годишният Мариян Парушев, обвинен за серия от хакерски атаки срещу Българското национално радио, Българската национална телевизия, държавни институции и частни компании, остава в ареста. Съдът му наложи най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“, съобщава БГНЕС.
Според прокуратурата младежът е използвал изкуствен интелект и специализирани инструменти за анонимност, чрез които е прониквал в информационни системи и е прикривал действията си.
Разследващите твърдят, че придобитите незаконно лични данни са били предлагани чрез канали в приложението „Телеграм“, а плащанията са извършвани с криптовалути.
Хиляди потребители може да са засегнати
По информация на разследващите кибератаките са засегнали около дузина компании, както и държавни и общински институции. Потенциално компрометираните данни са на хиляди клиенти и потребители.
Защитата: Няма категорични доказателства
По време на съдебното заседание адвокатът на Парушев оспори събраните доказателства, като подчерта, че обвиняемият няма предишни криминални прояви.
Според защитата нито един от разпитаните свидетели не е посочил, че познава лично младежа, а комуникацията, на която се позовава обвинението, е осъществявана с онлайн канал, без категорично установена връзка с Парушев.
Адвокатът поиска по-лека мярка за неотклонение – парична гаранция или домашен арест.
Съдът: Съществува риск от нови престъпления
Магистратите обаче приеха, че са налице основания за продължаване на задържането, като отчетоха тежестта на обвиненията и риска от извършване на нови престъпления.
Според съда домашният арест не би бил достатъчен, за да предотврати евентуална нова престъпна дейност в дигитална среда.
Определението подлежи на обжалване в тридневен срок. При подадена жалба делото ще бъде разгледано на 5 ноември.
Киберсигурността отново на дневен ред
Случаят повдига сериозни въпроси за защитата на информационните системи на държавните институции и националните медии, както и за рисковете от използването на изкуствен интелект за престъпни цели.
Предстои разследването да установи действителния мащаб на атаките, произхода на компрометираните данни и конкретната роля на обвиняемия.
Източник: БГНЕС,МВР,ГДБОП/Снимката е илюстративна
