„Черният петък“ за България настъпи две седмици по-рано от очакваното. Така бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов коментира решението на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s Global Ratings да промени перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на страната от положителна на стабилна.
Горанов обърна внимание, че решението идва само няколко месеца след като на 15 май агенцията повиши перспективата пред рейтинга на България.
„Черният петък в България настъпва две седмици по-рано от прогнозата. В петък, 13-и, късно вечерта Standard & Poor’s понижи, но не цените, а оценката за кредитния рейтинг на България. Направи го точно няколко месеца след като на 15 май, седмица след стартирането на правителството на Румен Радев, повиши перспективата пред нашия рейтинг. Няколко месеца по-късно, на петък 13-и, заяви, че начинът, по който се справяме, не дава основание за запазване на положителната перспектива пред кредитния рейтинг“, заяви Горанов.
Според бившия финансов министър основните причини за решението на агенцията са липсата на достатъчно бързо намаляване на бюджетния дефицит, както и задълбочаването на дефицита по текущата сметка заради нарастващото потребление и по-слабите инвестиции.
„Причините, които изтъква една от най-реномираните рейтингови агенции, са, че големият бюджетен дефицит не се редуцира с необходимите темпове, а нарастването на потреблението и намаляването на инвестициите разширяват дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Този двоен дефицит означава едно – вземаме заеми, потребяваме и финансираме останалия свят чрез превишението на вноса над износа“, коментира Горанов.
Той определи ситуацията като особено тревожна на фона на управлението на парламентарното мнозинство, което по думите му е имало претенции, че знае накъде води страната и ще я изведе бързо на правилната икономическа траектория.
„Това нямаше да бъде толкова драматично, ако нямахме абсолютно мнозинство на управление, което твърдеше, че знае накъде отива и с бързи темпове ще ни изведе в правилната посока. Затова в началото ГЕРБ, като конструктивна опозиция, даде времеви кредит на доверие и не бяхме критични към упреците, че носим съпричастност към състоянието на икономиката, което наблюдаваме в момента“, заяви депутатът.
Горанов призна, че не всички фактори за влошаването на икономическите показатели са вътрешни, но отправи критики към правителството за начина, по който управлява и комуникира политиките си.
„Досегашното правителство, освен че допуска огромни комуникационни дефицити, не смее да инвестира дори част от спадащия си рейтинг, за да промени средата към нещо по-добро. Оценката на Standard & Poor’s ще бъде отлична основа за дебата през следващата седмица при първото гласуване на бюджета. Изводите обаче, за съжаление, са предопределени. Управлението не успява да адресира нито един от проблемите, с които се сблъсква обществото ни, и губи ценно време“, заяви той.
Бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова също определи оценката на международната рейтингова агенция като ясен предупредителен сигнал към правителството. Според нея България е изправена пред риск от понижаване на кредитния рейтинг, ако не бъдат предприети необходимите мерки за бюджетна консолидация.
„Standard & Poor’s дава много ясен знак на българското правителство. Този сигнал е свързан с възможността кредитният рейтинг на страната ни да бъде понижен, ако не се предприемат мерки за бюджетна консолидация“, заяви Петкова.
Тя насочи вниманието към проекта на държавен бюджет, като подчерта, че в него не се предвижда реално ограничаване на разходите и провеждане на необходимите реформи.
„Ако направим бърз преглед на консолидираната фискална програма по предложения проект на закон за държавния бюджет, който все още не е внесен в българския парламент, ще видим, че такава консолидация няма. Управляващите непрекъснато говорят за счетоводните трикове на предишните правителства, но с голяма степен на увереност можем да кажем, че проектът на бюджет, който предстои да бъде внесен в парламента, представлява една бюджетна илюзия. Защото бюджетна консолидация няма“, заяви Петкова.
По думите ѝ липсват реално намаляване на разходите и структурни реформи. Единственото перо, в което се отчита намаление, са капиталовите разходи, но това се дължи на приключването на Плана за възстановяване и устойчивост.
Петкова отправи остри критики и към поведението на управляващите, като призова правителството на Румен Радев да се съобрази с оценката на международната агенция.
„Надявам се правителството на господин Радев да не прояви традиционната си арогантност и високомерие, а наистина да се запознае много сериозно с оценката на Standard & Poor’s и да предприеме необходимите действия, за да не въвлече страната ни в допълнителни финансови кризи и проблеми“, заяви тя.
Като пример за начина, по който според нея управляващите вземат решения, Петкова посочи оттеглянето на предложените промени в Закона за личната помощ след обществената реакция.
„След като видяха реакцията на опозицията и на българското общество, управляващите отстъпиха и правителството обяви, че оттегля направените промени в Закона за личната помощ. Забележете, оттегля ги правителството, а не депутатите, внесли законопроекта. Това показва, че правителството е искало да провери реакцията на българските граждани по отношение на подобна промяна, като се е скрило зад управляващото мнозинство в парламента. Това поведение е най-малкото некоректно и нечестно спрямо българските граждани“, коментира Петкова.
Тя призова управляващите да отчетат предупреждението на рейтинговата агенция и да предприемат мерки, които да предотвратят задълбочаването на икономическите проблеми.
От S&P потвърдиха дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на ниво BBB+/A-2, но промениха перспективата от положителна на стабилна. Агенцията повиши прогнозата си за бюджетния дефицит през 2026 г. до 5,1% от БВП, като очаква постепенното му намаляване до 3% през 2029 г.
Според анализаторите по-слабият износ и силното вътрешно търсене задълбочават дефицита по текущата сметка, а процесът на бюджетна консолидация остава ключов за запазването на кредитната оценка на страната.
Източник/Снимка: БГНЕС
