Политически коментар
Всяка обещана промяна започва с надежда. Хората очакват повече справедливост, компетентно управление и край на назначенията по партийна близост. Истинското изпитание настъпва след изборите — когато трябва да бъдат избрани хората, които ще вземат решенията.
Именно тогава възниква въпросът: доколко новите лица носят нов начин на управление и доколко възпроизвеждат познатата номенклатура?
Политическата метаморфоза е лесна, когато се изчерпва с нова партийна принадлежност, различен лозунг и подходящо публично поведение. Много по-трудна е промяната в разбирането за властта — като отговорност пред гражданите, с ясни критерии за назначенията и готовност да понесеш последствията от собствените си решения.
Предишният политически опит сам по себе си не е порок. Той може да бъде ценен. Проблемът започва, когато зад новата премяна се запазят старите зависимости, навикът за послушание и убеждението, че изборната победа дава право да разпределяш държавата между свои хора.
Номенклатурата е преди всичко механизъм за подбор и възпроизводство на властта.
Тя може да има и млади представители, модерна реч и безупречно представяне в социалните мрежи. Същността ѝ проличава в отношението към способния човек, който има собствено мнение.
Когато удобството се превърне във водещ кадрови критерий, знанието и моженето остават на заден план. Независимият професионалист започва да изглежда неудобен, защото задава въпроси, посочва рискове и отказва да оправдава всяко решение. Послушният получава предимство, защото осигурява спокойствие на назначилия го.
Така се създава среда, в която лоялността се движи нагоре по йерархията, а отговорността се размива надолу. Цената плащат гражданите — с изгубено време, пропуснати възможности и институции, на които все по-трудно вярват.
Трагедията на подобна политическа реалност е в пропиляната надежда. Разочарованието е особено болезнено, когато хората разпознаят познатите практики именно у онези, на които са възложили очакването да ги прекратят.
Затова всяка власт трябва да бъде оценявана по конкретни решения: кого назначава, как доказва качествата му, допуска ли критика и освобождава ли провалилите се. Тези въпроси важат на всички нива — от държавната администрация до общинското управление.
Промяната придобива смисъл, когато знаещият и можещият получи реален шанс, включително когато е неудобен за властта.
Дотогава разстоянието между обещанията и живота на хората ще продължава да се измерва в изгубено доверие.
Автор: адв. Г.Гънчев
