Илияна Йотова ще е следващият президент на България, след като на балотажа победи Андрей Гюров. Изборите преминаха при рекордно ниска избирателна активност, поставяща под съмнения ролята на следващия държавен глава като обединител на нацията.
Данните на всички социологически агенции сочат убедителна преднина на двойката Илияна Йотова-Кирил Вълчев над двойката Андрей Гюров-Георги Кандев.
При 100% паралелно преброяване на „Маркет линкс“ Йотова побеждава с 57,4% срещу 39,6% за Гюров. Избирателната активност е 29,1%.
При 100% паралелно преброяване на „Алфа рисърч“ Йотова получава 57,1%, а Гюров – 39,3%.
Данните на „Тренд“ показват преднина от 20% за Йотова – 58,1% срещу 38,9% за Гюров и Кандев. „Мяра“ също отчита 20% разлика – 58,1% за настоящия президент срещу 38,6% за опонента ѝ. При 75% паралелно преброяване на „Галъп“ двойката Йотова-Вълчев получава 56,1%, а Гюров-Кандев – 39,9%.
На пресконференцията след победата си Йотова благодари на избирателите, подкрепили кандидат-президентската двойка, както и на онези, които не са гласували за нея или са останали извън урните. Тя заяви, че посланията им ще бъдат чути.
Специална благодарност Йотова отправи към „Прогресивна България“ и нейния лидер Румен Радев, като подчерта ролята му за успеха на кампанията.
„Уважаеми господин Радев, без вас нямаше да се справим. Благодаря ви за това, че нито за един момент не се разколебахте в подкрепата си за мен“, заяви Йотова.
Тя благодари и на Българската социалистическа партия, на партиите и избирателите, подкрепили двойката на втория тур, както и на членовете на инициативния комитет. По думите ѝ въпреки натиска и атаките срещу тях нито един от членовете му не се е отказал от подкрепата си.
Йотова определи кампанията си като положителна и заяви, че нейната двойка не е използвала езика на омразата и конфронтацията. Според нея избирателите са подкрепили политика, основана на диалог и сътрудничество между институциите.
„Хората днес със своя вот ясно казаха: не така. Те повярваха в друг тип политика – чрез диалог, разговор, търсене на решения, сътрудничество и координация с другите институции“, каза тя.
Вицепрезидентът Кирил Вълчев заяви, че ще работи за по-доброто представяне на България по света и за демокрацията в страната. Той открои младите хора като важен приоритет. „Ще бъда още един гарант в президентството за България в Европа и за демокрацията в нашата страна. Особено внимание ще обърнем на младите хора. Ще ги поканим в президентството, за да чуем идеите им за бъдещето на България“, посочи Вълчев.
Премиерът Румен Радев поздрави Йотова и Вълчев и определи кампанията им като достойна и позитивна. Според него резултатите потвърждават политическия курс на „Прогресивна България“.
„Днес българите избраха бъдещето пред миналото. България избра мира, стабилността и нормалността, както и устойчивата и ясна перспектива“, заяви Радев. Той допълни, че резултатът мотивира формацията за още по-решителни и активни реформи.
Загубилият кандидат за президент Андрей Гюров призова за обединение в обществото и заяви, че кампанията е приключила, но отговорността остава.
„Като общество и граждани трябва да търсим обединение, а не разделение. Има неща, които ни обединяват много повече, отколкото ни разделят. Трябва да търсим обединение около общите цели“, каза Гюров.
Той призна, че не е очаквал разликата в резултата да бъде толкова голяма, и посочи, че предстои анализ на изборите. Въпреки загубата Гюров заяви, че създадената по време на кампанията платформа може да бъде надградена.
„Трябва да търсим отговорност от държавата, защото тя трябва да работи за българските граждани“, подчерта той.
Последните данни за активността на балотажа са 19,33% към 16.00 часа. Според социологическите агенции в крайна сметка тя ще бъде малко под 30%. Въпреки това слабата мобилизация не изглежда като моментно отклонение, породено единствено от времето или организацията на вота. Тя отразява трайно отчуждение от политическата система.
Историческата съпоставка придава на тази тенденция измерения. През 1992 г. Желю Желев печели 2 738 420 гласа, през 1996 г. Петър Стоянов – 2 502 517, а през 2001 г. Георги Първанов – 2 043 443. При преизбирането си през 2006 г. Първанов получава 2 050 488 гласа. Росен Плевнелиев събира 1 698 136 гласа през 2011 г., Румен Радев – 2 063 032 през 2016 г. и 1 539 650 през 2021 г. Новият президент се очертава да бъде избран с около 1 100 000 гласа от 6,5 милиона имащи право на глас. Това е в пъти по-малко, отколкото резултата, с който бе избран Желю Желев и неговите наследници.
Тази разлика не отменя юридическата валидност на избора, но поставя под съмнение политическата тежест на получения мандат. Президентът е конституционен държавен глава на всички български граждани, а не само на участвалите в балотажа. Влиянието на институцията ще зависи и от способността на новия президент да възстанови общественото доверие.
Източник/Снимка: БГНЕС
