Дълбоко под повърхността на океаните започва ново съперничество между военните сили. То не се води с традиционните средства на морската война, а с мрежи от сензори, подводни роботи и технологии, способни да засичат движението на кораби и подводници. В тази надпревара контролът върху морското дъно постепенно се превръща в стратегическо предимство, а невидимостта, на която военноморските флотове разчитат от десетилетия, вече не изглежда гарантирана.
За новата реалност предупреждава френският контраадмирал Седрик Шетай, бивш командир на атомни подводници и съавтор на книгата „Бездна. Войната, която предстои“. Според него светът навлиза в своеобразна „нова война на звездите“, но този път съперничеството се разгръща в най-слабо изследваните дълбини на планетата.
Морското дъно – новата стратегическа територия
Причината за засиления интерес е проста: океанските дълбини остават едно от малкото пространства, в които наблюдението и доказването на враждебни действия са изключително трудни. Това създава възможности за саботаж, разузнаване и натиск върху противника, без непременно да се стига до открит военен сблъсък.
Особено уязвими са подводните комуникационни кабели и енергийните тръбопроводи. През тях преминава огромна част от международния цифров обмен, а други осигуряват доставките на стратегически ресурси. Повредата им може да предизвика сериозни икономически и инфраструктурни последици.
Русия отделя значителни ресурси за операции на големи дълбочини. Москва разполага със специализирано военно подразделение – Главното управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ), което използва специални кораби и подводни апарати. Някои от тях могат да работят на дълбочина от 6000 метра, а определени системи достигат и до 10 000 метра.
Тези способности дават възможност за наблюдение, картографиране и потенциално въздействие върху подводната инфраструктура. За европейските държави проблемът е не само технологичен, но и количествен – те разполагат с подобни средства, но в по-ограничен мащаб.
Когато кабелите започнат да „слушат“
Една от технологиите, които могат да променят военноморското разузнаване, използва самите оптични кабели като огромна система за акустично наблюдение.
Методът, известен като Distributed Acoustic Sensing (DAS), отчита микроскопични промени във влакната на кабела, предизвикани от вибрации и промени в налягането. Така преминаването на кораб или друг подводен обект потенциално може да бъде регистрирано. В комбинация с изкуствен интелект системата би могла да анализира сигналите и да разпознава различни модели на движение.
Друга технология – SMART, предвижда в подводните комуникационни кабели да се интегрират сензори за температура, соленост и други характеристики на морската среда. Първоначалното им предназначение е гражданско и научно, но събраната информация може да придобие и военно значение.
Към това се добавя бързото развитие на автономните подводни дронове. В бъдеще подобни апарати могат постоянно да патрулират около стратегически обекти, да събират информация и да изпълняват задачи без прякото участие на оператор.
Китай изгражда невидими бариери в океана
Особено сериозно е развитието на подобни системи в Индо-Тихоокеанския регион. Според Шетай има признаци, че Китай работи върху мрежи от подводни сензори, описвани в китайски медии като „подводна Велика китайска стена“ или „невидима мрежа“.
Идеята е стратегическите проливи и морските маршрути да бъдат наблюдавани постоянно. В съчетание с брегови ракетни комплекси и автономни подводни апарати подобна инфраструктура може да ограничава достъпа на чужди военноморски сили до определени райони.
Това създава ново предизвикателство за САЩ и техните съюзници, които също могат да изграждат системи за наблюдение на китайските военноморски сили.
Под заплаха ли е ядреното възпиране?
Една от най-сериозните последици от тази технологична надпревара засяга ядрените подводници. Тяхната основна стратегическа роля е да останат скрити и да запазят възможността за ответен удар дори след масирана атака срещу страната им.
Ако противникът започне да разполага с технологии, позволяващи по-точно откриване и проследяване на тези подводници, самият принцип на ядреното възпиране може да бъде поставен под напрежение.
Това е въпрос, който вече се обсъжда и в Китай. Военни анализи, публикувани през 2023 г., поставят акцент върху риска китайските стратегически подводници да загубят способността си да действат незабелязано.
Според френския контраадмирал обаче новите технологии не означават край на подводната невидимост. Развитието на акустичната защита, използването на примамки и прикриването на собствените сигнали сред естествения шум на океана могат да запазят предимството на подводните сили.
Големият въпрос е колко ще струва тази надпревара. Историята на Студената война показва, че стремежът към технологично превъзходство може да доведе и до огромни финансови разходи. Затова предизвикателството пред западните държави не е просто да изградят повече системи за наблюдение, а да инвестират целенасочено в технологии, които ще им осигурят свобода на действие.
Океанът вече не е само пространство за придвижване на военни кораби. Той постепенно се превръща в сложна система за наблюдение и противодействие, в която всяко движение може да остави следа.
Източник/Снимка: БГНЕС
