Над 150 адвокати от цялата страна обсъдиха в Русе бъдещето на юридическата професия, рисковете за адвокатската тайна и необходимостта от нови етични правила при използването на изкуствен интелект.
31 октомври 2026 г. | MANDAT NEWS
Изкуственият интелект вече променя начина, по който работят адвокатите, анализират се доказателства и се подготвят правни документи. Но докъде могат да стигнат технологиите и кой ще носи отговорност, когато алгоритъмът допусне грешка?
Тези въпроси бяха във фокуса на Есенната национална конференция на българската адвокатура, проведена на 31 октомври в Русе под надслов „Изкуственият интелект и навлизането му в адвокатската професия. Предизвикателства и отговорности пред адвокатите“.
Форумът, организиран от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия, събра над 150 адвокати, представители на съдебната власт, институциите и технологичния сектор.
Човешкият морал остава в основата на правосъдието
Председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев подчерта, че изкуственият интелект има потенциала да промени човешката история, но технологичният напредък не може да замени морала, професионалната съвест и смелостта на адвоката да защитава правата и свободите на гражданите.
„Нека да използваме изкуствения интелект, като запазим човешкото лице на правосъдието“, призова той.
Кметът на Русе Пенчо Милков също акцентира върху необходимостта технологиите да се развиват успоредно с професионалната етика, отговорността и спазването на закона.
Областният управител проф. Любомир Владимиров постави въпроса дали изкуственият интелект изобщо може да бъде гарант за справедливост.
Според него алгоритъмът може да предлага решения, но правото трябва да определя техните граници, а крайната отговорност остава за човека.
Киберсигурност, фалшиви факти и измислена съдебна практика
Една от основните теми на конференцията бяха рисковете, свързани с използването на генеративен изкуствен интелект.
Експертите обсъдиха възможността системите да създават убедително звучаща, но невярна информация, включително несъществуващи съдебни решения, неточни правни аргументи и измислени факти.
Внимание беше отделено и на т.нар. deepfake съдържание, манипулираните доказателства, киберзаплахите и защитата на чувствителна информация.
Тези рискове придобиват особено значение за адвокатската професия, където една неправилна правна квалификация или позоваване на несъществуваща съдебна практика може да засегне пряко интересите на клиента.
Адвокатската тайна – една от най-сериозните граници пред AI
Втората част на форума беше посветена на конкретните предизвикателства при използването на изкуствен интелект в адвокатската практика.
Особено внимание беше отделено на защитата на адвокатската тайна и риска поверителна информация, документи и лични данни на клиенти да попаднат в системи, при които не са осигурени необходимите гаранции за конфиденциалност.
Поставен беше и въпросът дали адвокатите трябва да бъдат ограничени чрез специални правила при работа с AI, или е по-ефективно да се инвестира в обучение и повишаване на технологичната им грамотност.
Нови правила в Етичния кодекс на адвоката?
Сред обсъжданите предложения беше възможността за изменение и допълнение на Етичния кодекс на адвоката с разпоредби, уреждащи използването на изкуствен интелект.
Друга идея предвижда създаването на практическо ръководство, което да предоставя конкретни насоки за безопасна работа с технологиите, без да ограничава неоправдано професионалната самостоятелност на адвокатите.
Според представената информация преобладаващите становища са били в подкрепа на комбиниран подход – ограничени промени в етичните правила, съчетани с практически указания, които да се актуализират спрямо развитието на технологиите.
Участниците се обединиха около необходимостта от продължаващо обучение и повишаване на дигиталната компетентност в професията.
Ще остане ли адвокатът незаменим?
Изкуственият интелект вече може да подпомага обработването на големи обеми информация, систематизирането на доказателства, правните проучвания и подготовката на документи.
Но технологиите не могат да поемат личната професионална отговорност на адвоката, нито да заменят неговата независима преценка, отношенията на доверие с клиента и моралните решения, които неизбежно съпътстват защитата.
Големият въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще навлезе в адвокатурата, а как ще бъде използван, без да се компрометират основните принципи на професията.
Посланието от конференцията в Русе е ясно: бъдещето на адвокатурата ще бъде все по-технологично, но правосъдието трябва да остане човешко.
Източник/Снимка: ВСС – информация за Есенната национална конференция на българската адвокатура, 31 октомври 2026 г.
