Европа се намира в състояние на стратегическа зависимост. Капризите на една-единствена частна американска компания, контролирана от Илон Мъск, определят доколко ефективно Украйна може да използва своите дронове. Независимо дали става въпрос за непредсказуемото поведение на американския президент или на самия Мъск, от значение е крайният резултат.
Системата Starlink осигурява комуникациите на фронтовата линия в Украйна, обмена на жизненоважни разузнавателни данни и дори част от операциите с дронове, които са от решаващо значение за оцеляването на страната във войната. По този начин тя може да бъде използвана като инструмент за политически натиск.
Какво прави Европа? В краткосрочен план тя не е в състояние да предложи равностойна алтернатива и се оказва в ситуация, почти неразбираема за широката общественост. Континентът разполага със съществуващата сателитна система на „Ютелсат УанУеб“ и два бъдещи проекта, които най-малкото създават напрежение помежду си.
Starlink, или по-точно военното ѝ приложение „Старшийлд“, вече свързва повече от 10 000 сателита в ниска околоземна орбита с наземни станции, необходимия софтуер и мобилните терминали на потребителите.
За обикновените граждани тази инфраструктура осигурява интернет свързаност на места, където липсват наземни мрежи. Затова системата се рекламира агресивно на масовия пазар, включително чрез билбордове в централните части на германските градове. За сравнение, „УанУеб“ разполага с около 650 сателита в ниска околоземна орбита.
Защо Европа няма собствен военен еквивалент на Starlink?
За държавите и техните въоръжени сили решаващо значение има т.нар. двойна употреба на Starlink и „Старшийлд“. Системата позволява мобилни комуникации дори когато наземните мобилни клетки, оптичните кабели и центровете за данни са обект на атаки.
Илон Мъск обаче не може да бъде обвиняван за това, че Европа не си е написала домашното.
Основният въпрос е защо континентът все още не разполага със собствен еквивалент на Starlink за военни цели. Европа притежава мощна космическа индустрия и опитни оператори. Въпреки ограниченията в сравнение със Съединените щати, тя със сигурност разполага с достатъчно капитал за подобен проект, както и с голям брой потенциални потребители.
Това, което липсваше или продължава да липсва, е политическата воля тези възможности своевременно да бъдат превърнати в цялостен стратегически проект. Все още не може да се прецени окончателно дали повратният момент е настъпил през 2022 г.
Два европейски проекта, милиарди евро и години закъснение
Оттогава съществува програмата IRIS² (Infrastructure for Resilience, Interconnectivity and Security by Satellite), предназначена да осигури защитени сателитни комуникации за европейските правителства, институции, предприятия и граждани – без Мъск, без Starlink и без зависимост от Америка.
Европейската космическа агенция (ЕКА) играе ключова техническа роля в проекта, различни индустриални компании си сътрудничат в рамките на консорциум, а първите договори вече са възложени. Изстрелванията обаче не са планирани преди 2029 г., а изграждането на напълно надеждна система ще отнеме допълнително време.
Същевременно германските въоръжени сили, Бундесверът, планират собствена система, наречена SATCOMBw 4, която е значително по-силно ориентирана към военните нужди. Очаква се тя да струва почти колкото IRIS², без да има голяма вероятност да бъде завършена съществено по-рано.
Така изглежда „обединена“ Европа.
Любопитното е, че Германия отдавна би могла сама да финансира проект, сравним със Starlink. Показателно в това отношение е сравнението с железопътния проект „Щутгарт 21“.
Макар средствата да идват от различни източници, съпоставката разкрива мащаба на разходите. Строителството на железопътната гара в Щутгарт, превърнало се в истинско фиаско, вече се оценява на 14,5 милиарда евро.
За сравнение, прогнозната стойност на IRIS² е 10,6 милиарда евро за период от 12 години, докато германският проект се оценява на между 8 и 10 милиарда евро. По приблизителни оценки Starlink досега не е струвал повече от „Щутгарт 21“.
Ако една държава може да похарчи повече за един инфраструктурен проект, отколкото за независима комуникационна система, необходима при кризисни ситуации, тогава приоритетите ѝ се нуждаят от по-добро обяснение.
Освен това всички собствени европейски инициативи трябва да разполагат с архитектура, която е устойчива не само на хартия. Необходими са първоначални ресурси, оперативна съвместимост между различните системи, ако се използват повече от една, както и достатъчно търсене.
Европейският суверенитет означава право на избор
Суверенитетът не означава прекъсване на всички връзки със съюзниците извън Европа, особено със Съединените щати. Той означава наличие на избор.
За този избор трябва непрекъснато да се полагат усилия. Именно затова би било правилно необходимите разрешения за използване на радиочестоти първоначално да се предоставят с предимство на европейските компании.
Истинската стратегическа независимост не изисква Европа да се откаже от съюзниците си, а да разполага със собствени възможности, които да ѝ позволяват да взема решения, без да зависи от волята на една американска компания.
Източник/Снимка: БГНЕС
