Смяната на властта в Будапеща не доведе до промяна в една от най-важните позиции на унгарската външна политика. Новият министър-председател Петер Мадяр категорично заяви, че Унгария няма да предоставя военна помощ на Украйна и няма да допуска транзит на оръжия през своя територия. Същевременно правителството му планира постепенно да намали енергийната зависимост от Русия.
В интервю за финландския вестник Helsingin Sanomat, цитирано от унгарското издание Index, Петер Мадяр потвърди, че Будапеща няма намерение да участва във въоръжаването на Киев.
Позицията му показва, че въпреки политическите различия с предшественика му Виктор Орбан, новият кабинет запазва приемственост по въпроса за военната подкрепа за Украйна.
Без оръжия за Киев, но с хуманитарна помощ
Мадяр подчерта, че Унгария няма да изпраща въоръжение и няма да разрешава преминаването на оръжейни доставки през своя територия.
Още през юли, по време на срещата на върха на НАТО в Анкара, унгарският премиер заяви, че страната ще продължи да предоставя хуманитарна помощ на Украйна, но няма да изпраща оръжия.
Така Будапеща прави разграничение между подкрепата за украинското население и прякото участие във военната помощ за Киев.
Унгарското малцинство остава сред приоритетите
Друг важен въпрос в отношенията между двете държави са правата на етническите унгарци в украинската Закарпатска област.
Мадяр съобщи, че вече е постигнато споразумение за разрешаване на част от спорните въпроси.
Новото правителство се стреми да подобри отношенията с Киев, като се очаква възможна среща между Петер Мадяр и украинския президент Володимир Зеленски по време на предстоящия Европейски съвет на 15–16 октомври.
Будапеща иска независимост от руската енергия, но не на всяка цена
Унгарският премиер заяви, че страната му ще работи за постепенно ограничаване на вноса на руски петрол и природен газ.
Той обаче призна, че съществуващата енергийна зависимост не може да бъде преодоляна незабавно.
Унгария продължава да получава значителни количества руски петрол по нефтопровода „Дружба“, както и природен газ по маршрута на „Турски поток“, преминаващ през България и Сърбия.
Правителството разглежда възможности за доставки от други държави, включително чрез терминали за втечнен природен газ, както и чрез сътрудничество с Румъния.
Паралелно с това Будапеща планира разширяване на производството от възобновяеми енергийни източници, за да намали зависимостта от вносна енергия и да ограничи разходите за индустрията.
Политическа промяна, но приемственост в националните интереси
Петер Мадяр дойде на власт след изборната победа на партия „Тиса“ през април 2026 г., която сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан.
За разлика от своя предшественик, Мадяр се стреми към по-тясно сътрудничество с европейските институции и възстановяване на доверието между Будапеща и Брюксел.
Въпреки това по въпросите за военната помощ за Украйна и енергийната сигурност новият премиер демонстрира прагматичен подход.
Политическият извод е, че смяната на едно правителство невинаги означава промяна на основните национални приоритети.
Мадяр показва готовност да подобри отношенията с Украйна и Европейския съюз, но не и да се откаже от всички позиции, които Будапеща счита за важни за собствената си сигурност.
Решението му може да породи нови дискусии в ЕС и НАТО, където въпросът за военната подкрепа за Киев остава сред основните теми.
За Унгария обаче водещата цел изглежда непроменена – запазване на самостоятелността при решенията за военна помощ и постепенно преодоляване на енергийната зависимост, без резки сътресения за националната икономика.
Така новият унгарски премиер изпраща ясно послание към Брюксел и Киев: политическите отношения могат да се променят, но националните интереси остават водещи.
Източници: Helsingin Sanomat, Index, ТАСС, Reuters, Onet – 11–12 октомври 2026 г./Снимка: (Péter Magyar) профил Facebook
