Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита не само ръста на възнагражденията, но и поскъпването на живота, покупателната способност и производителността на труда. Предложените промени бяха обсъдени на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Проектът за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Основната цел е въвеждането на механизъм за определяне на минималното възнаграждение, който да отчита по-широк кръг икономически показатели и да позволява оценка дали доходите на най-нископлатените работници са достатъчни спрямо разходите за живот.
Минималната заплата ще има долна и горна граница
Според предложението размерът на минималната работна заплата ще се определя в определен диапазон.
Долната граница ще бъде равна на минималната работна заплата за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, която включва четири основни икономически показателя.
Това означава, че по предложения механизъм минималното възнаграждение за следващата година няма да може да бъде определено под действащия размер.
Четири показателя ще влияят върху размера
Новата формула предвижда да се отчитат:
1. Инфлацията при основните потребителски стоки – средногодишното изменение на цените на малката потребителска кошница, което отразява поскъпването на стоки от първа необходимост и влиянието му върху покупателната способност.
2. Ръстът на медианната работна заплата – годишното изменение на брутното възнаграждение, което разделя работещите на две равни групи според размера на получаваната заплата.
3. Увеличението на средната брутна работна заплата – показател, който отразява общия темп на нарастване на възнагражденията в страната.
4. Производителността на труда – средното годишно изменение на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за последните десет години.
Чрез тези показатели се цели минималната заплата да отразява едновременно потребностите на работещите и развитието на икономиката.
Какво означава промяната за работещите?
Предложението поставя по-силен акцент върху реалната стойност на доходите.
При повишаване на цените на храните и основните стоки покупателната способност на минималната заплата намалява, дори когато нейният номинален размер остава непроменен.
Включването на потребителската кошница във формулата има за цел да отчита именно този ефект.
Същевременно използването на показатели за ръста на възнагражденията и производителността на труда трябва да осигури по-тясна връзка между минималната заплата и икономическите възможности на страната.
Предстои да стане ясно какъв ще бъде реалният ефект
Съществен въпрос остава как ще бъдат претеглени четирите показателя във формулата и какъв размер на минималната работна заплата ще се получава при различни икономически условия.
Важно е също, че предложената горна граница не означава автоматично определяне на възнаграждението в максималния допустим размер.
Обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество е част от процедурата по приемане на нормативните изменения. Самото обсъждане не означава, че новият механизъм вече е влязъл в сила.
Новите правила могат да се окажат съществена промяна за стотици хиляди работещи в България. Дали обаче ще доведат до по-добър жизнен стандарт, ще зависи от конкретната формула, икономическата обстановка и окончателните решения на правителството.
Източник: Информация за обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Допълнение от проверката: Всеки от четирите показателя ще има еднаква тежест от 25%. Предвижда се синдикатите и работодателите да приключват преговорите до 15 май, а правителството да определя размера за следващата година най-късно до 15 август.
Източници:Министерство на труда и социалната политика, 12.10.2026 г.; Народно събрание, 25.09.2026 г..
