Консумацията на две до три чаши кафе дневно се свързва с най-ниска честота на новорегистрирани разстройства на настроението и стрес. Повишаването на дозата над това количество обаче отслабва ефекта, а при пет и повече чаши дневно рискът всъщност нараства. Това показва ново мащабно британско-китайско изследване, съобщава „Ноуридж“.
Анализът е изготвен от екип на китайския Университет Фудан и е публикуван в научното списание Journal of Affective Disorders. Проучването използва данни от Биобанката на Обединеното кралство – един от най-мащабните дългосрочни здравни регистри в света – и обхваща 461 586 възрастни хора, които при включването са били средно на 57 години. За среден период от 13,4 години наблюдение изследователите са регистрирали 18 220 случая на разстройства на настроението и 18 547 случая на стресови разстройства въз основа на болнични записи.
Крива с ясно изразен оптимум
Връзката между дневния прием на кафе и риска от съответните диагнози се очертава като крива. Най-ниски нива се наблюдават при хората, които пият между две и три чаши на ден – както при тези, които пият по-малко, така и при пиещите значително повече, рискът е по-висок. При хора, консумиращи пет или повече чаши дневно, се наблюдава повишен риск от разстройства на настроението.
Данните показват и още една интересна особеност – връзката между кафето и разстройствата на настроението е по-изразена при мъжете, отколкото при жените. Причините за тази разлика все още не са ясни, посочват авторите, но тя оставя поле за бъдещи изследвания. Екипът е проверил допълнително и дали наследствените разлики в начина, по който организмът разгражда кофеина, влияят на резултатите. За целта са комбинирани данни от няколко гена, свързани с метаболизма на кофеина, но не е открито категорично доказателство, че те променят основната зависимост.
Какво измерва и какво не измерва изследването
Авторите подчертават, че констатациите се отнасят до диагнози, появили се в продължение на години, а не до краткосрочни ефекти върху настроението, като усещането за бодрост или промяна в настроението в деня, в който човек изпие чаша кафе. Проучването обхваща и няколко отделни диагнози в общите категории, затова и изводите му са най-подходящи за описване на широки тенденции, а не на конкретни клинични картини. Освен това основата са болничните записи – което означава, че хората, които изпитват симптоми или се лекуват извън болничната система, не влизат в броя.
Самото изследване разглежда различни видове кафе – смляно, разтворимо и декофеинизирано. Докладваният брой чаши обаче е несъвършен показател, посочват авторите, тъй като размерът на порцията, методът на приготвяне и количеството кофеин във всяка чаша варират значително. Към това се прибавя и фактът, че хората избират колко кафе да пият по множество причини – проблеми със съня, промени в здравето или чувствителност към кофеина – а всяка от тях сама по себе си може да е свързана с бъдещото психично здраве. Изследователите коригират за част от тези фактори, но проучването следва съществуващи навици, а не ги разпределя експериментално.
Крайният извод е, че проучването идентифицира модел, който заслужава по-нататъшни изследвания, но не доказва, че добавянето на кафе към ежедневието ще предотврати разстройство на настроението или стрес.
Източник/Снимка: БГНЕС
