1108 евро чист месечен доход за сам човек и близо 2330 евро за семейство с две деца – такива са ориентировъчните суми за България според методиката на „Евронюз“, която сравнява доходите, необходими за достигане на долната граница на горната средна класа в Европа. Страната е сред държавите от Европейския съюз, в които този праг остава най-нисък в номинално изражение.
1108 евро нетен доход за сам човек в България
Според анализа един възрастен, който живее сам в България, се нуждае от 1108 евро нетен месечен доход, за да достигне равнище, съответстващо на 150% от националния медианен разполагаем доход.
Това е долната граница на горната средна класа. България попада сред 11-те държави от ЕС, в които изчисленият праг е между 1000 и 1900 евро месечно.
За сравнение, в Унгария необходимата сума е 1099 евро, в Румъния – 1023 евро, а в Гърция – 1463 евро. В Полша прагът е 1799 евро, в Португалия – 1808 евро, а в Литва – 1748 евро. В Чехия той достига 1900 евро.
Разликата между България и останалите държави отразява различното равнище на националните доходи, а не непременно разликата в качеството на живот или в реалните възможности за потребление. Сумата от 1108 евро е изчислена спрямо българската доходна структура и не е универсален бюджет, който гарантира комфортен живот.
Как се променя необходимият доход за семейство?
Изчисленията разглеждат три типа домакинства: един възрастен, двойка без деца и двойка с две деца под 14-годишна възраст.
Според използваната от „Евростат“ методика двойка без деца се нуждае от 1,5 пъти дохода на сам човек, тъй като партньорите споделят част от разходите си, включително за жилище и енергия. За семейство с две деца под 14 години коефициентът е 2,1.
При базовия праг от 1108 евро за България това означава следните ориентировъчни стойности:
Един възрастен – 1108 евро; Двойка без деца – 1662 евро; Двойка с две деца под 14 г. -около 2327 евро.
Стойностите за двойките и семействата са изчислени чрез прилагане на посочените в методиката коефициенти към сумата за един възрастен.
На равнище ЕС сам човек се нуждае от 2867 евро нетен месечен доход, за да достигне същия относителен праг. За двойка без деца необходимата сума е 4301 евро, а за семейство с две деца под 14 години – 6021 евро.
Така разликата между България и средното за ЕС е значителна в номинално изражение. Тя обаче трябва да се разглежда заедно с различията в цените и покупателната способност.
Европа е разделена между 603 и 6491 евро месечно
В общо 34 европейски държави необходимият нетен доход за сам човек, за да достигне 150% от националния медианен разполагаем доход, варира от 603 евро месечно в Северна Македония до 6491 евро в Швейцария.
В рамките на ЕС диапазонът е от 1023 евро в Румъния до 6256 евро в Люксембург.
Над 4000 евро месечно са необходими в няколко държави от Северна и Западна Европа:
Норвегия – 5240 евро; Австрия – 4568 евро; Дания – 4524 евро; Ирландия – 4392 евро; Нидерландия – 4308 евро.
Сред четирите най-големи икономики на ЕС Германия има най-висок праг – 3611 евро. Следват Франция с 3307 евро, Италия с 2758 евро и Испания с 2546 евро.
Необходимият доход в Германия е с 1065 евро месечно по-висок от този в Испания. Френският праг е приблизително 15% над средното за ЕС.
Под 1000 евро месечно са сумите в Албания – 723 евро, Турция – 755 евро, Черна гора – 825 евро и Сърбия – 975 евро. Заедно със Северна Македония тези държави са сред кандидатите за членство в ЕС.
Какво показват данните за средния доход в ЕС?
През 2025 г. медианният еквивалентен разполагаем доход в ЕС е 22 939 евро годишно, или 1912 евро месечно.
Този показател обединява всички парични постъпления на домакинството: доходи от труд, инвестиции, социални помощи и други източници. От общата сума се приспадат данъците и социалните осигуровки, след което доходът се коригира спрямо броя на членовете на домакинството чрез т.нар. еквивалентни възрастни.
Затова показателят не трябва да се бърка с индивидуалната заплата. Той измерва разполагаемите средства на домакинството, като отчита състава му.
„Евронюз“ използва 150% от националната медиана като ориентир за началото на горната средна класа. Това не е универсално установен праг за финансов комфорт.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя средната класа като домакинствата с еквивалентен разполагаем доход между 75% и 200% от националната медиана. В рамките на тази група доходите между 75% и 100% попадат в долната средна класа, между 100% и 150% – в средната доходна група, а между 150% и 200% – в горната средна класа.
Себастиан Кьонигс, старши икономист в ОИСР, посочва, че при липса на други данни доход над 150% от медианата може да се приеме като ориентир за относително комфортен живот. Други изследователи обаче предупреждават, че подобно равнище само по себе си не гарантира финансова стабилност.
Покупателната способност променя сравнението
Номиналните суми в евро не отчитат разликите в цените между държавите. Затова анализът използва и стандартите за покупателна способност (PPS) – условна парична единица, която позволява по-съпоставимо измерване на реалните възможности за потребление.
При тази методика разликите между държавите намаляват, но остават значителни. За сам човек ориентирът за ЕС е 2830 PPS месечно. В европейски мащаб стойностите варират от 1031 PPS в Албания до 4709 PPS в Люксембург – разлика от около 4,6 пъти.
За сравнение, при номиналните суми в евро разликата между най-ниската и най-високата стойност е приблизително 10,8 пъти.
В рамките на ЕС Унгария има най-ниския праг – 1495 PPS. При този начин на измерване стойността за Люксембург е малко над три пъти по-висока, докато в евро разликата е шесткратна. За Полша показателят достига 2491 PPS, а за Литва – 2142 PPS.
Корекцията спрямо покупателната способност позволява по-реалистично сравнение, но не премахва всички различия в условията на живот. Националните средни стойности не отразяват напълно разликите между отделните региони и градове, особено при жилищните разходи.
Професор Коен Камината от Лайденския университет отбелязва, че еднаквата относителна позиция в доходното разпределение не осигурява еднаква покупателна способност в различните държави.
Това означава, че домакинство с доход на равнище 150% от медианата в България не разполага непременно със същите възможности като домакинство на аналогично относително равнище в друга европейска страна.
Доходът не е единственият фактор за финансов комфорт
Дори сравнително високият доход не дава пълна представа за финансовото състояние на едно домакинство. Значение имат собствеността върху жилище, размерът на спестяванията, задълженията и мястото на живеене.
Кьонигс обръща внимание, че хората със собствен дом могат да се справят добре и с по-ниски доходи, особено ако живеят в район с по-ниски цени. За разлика от тях домакинство с по-високи приходи, но без спестявания и с големи задължения, може да се окаже по-уязвимо при неочакван разход или загуба на работа.
Камината също подчертава ролята на натрупаното богатство и достъпните спестявания. Финансовият резерв може да помогне на едно семейство да понесе временен спад на доходите, без незабавно да изпадне в затруднение.
Според него комфортният живот трябва да включва не само възможност за плащане на сметките, но и достъп до подходящо жилище, храна, енергия и транспорт, участие в обществения живот, свободно време и възможност за спестяване. Важна част от финансовата сигурност е домакинството да може да покрие непредвиден разход или временна загуба на доход, без веднага да изпадне в сериозни затруднения.
Маркус М. Грабка от Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin) също предупреждава, че доход над 150% от националната медиана не осигурява автоматично финансова сигурност. Според него подобна сигурност зависи и от наличието на определено равнище на лично богатство.
Какво означава това за България?
Данните поставят България сред държавите в ЕС с най-нисък номинален доход, необходим за достигане на долната граница на горната средна класа. За сам човек ориентирът е 1108 евро месечно, а за семейство с две деца под 14 години — приблизително 2327 евро при прилагане на методиката за еквивалентност.
Тези числа показват относителното положение на България спрямо останалите европейски държави, но не са гаранция, че посочените средства ще осигурят комфорт във всеки град и за всяко домакинство. Разходите за жилище, енергия, транспорт и храна, както и наличието на спестявания и собствен имот, могат да доведат до съществени разлики в реалния стандарт на живот.
Самото достигане на 150% от медианния доход не е официално призната граница на финансовия комфорт. То е сравнителен ориентир, който помага да се оцени позицията на домакинството спрямо доходите в собствената му държава.
Източник/Снимка: БГНЕС
